Червена книга на България

Червената книга на България е списък със застрашени, изчезващи и изчезнали биологични видове, живеещи на територията на България. Излиза в томове - през 1984 г. първи том, посветен на растенията, а през 1985 г., втори том, посветен на животните. Преди това в света вече са издадени няколко подобни книги. Подготвя се второ издание на Червената книга на застрашените растителни и животински видове в България (информация към 2007 г.) Описаните в нея биологични видове са приоритетни за опазване в задължителния за България европейски проект Натура 2000.
До всяка илюстрация на животните в Червената книга има специалнен знак - лък със стрела, символизиращ състоянието на вида. За изчезналите видове той е черен, за застрашените - червен, а за редките - жълт. В Червената книга за животните са включени птици, бозайници, риби, влечуги и земноводни.
Сегашното издание на Червената книга се изготвя според новите по-прецизни критерии за оценка на застрашеността на видовете, изработени от Международния съюз за защита на природата (UCN). Ръководителят на авторския екип е акад. Васил Големански, директор на Института по зоология към БАН. Във второто издание намират място 285 вида животни, около 550 вида висши растения и 150 вида гъби, които получават различен статут – изчезнали, критично застрашени, уязвими и т.н. Второто издание на Червената книга на застрашената флора и фауна в България съдържа и трети том, посветен на застрашените местообитания – много важен фактор за оцеляването на видовете. При последните 50-60 г. в България са изчезнали около 30 вида растения и 16 вида животни.Освен това около 400 вида растения и 78 вида животни са застрашени от изчезване.

България е на първо място в Европа по разнообразие на животински видове. Местообитанията и естествената среда, необходими за съществуването на много от тях, са разположени в границите на трите национални парка “Пирин”, “Рила” , “Централен Балкан” и съществуващите в страната резервати.
Новото издание на Червена книга на България включва три тома: том първи – растения и гъби, том втори – животни и том трети – местообитания.
В България са установени около 383 вида птици. Под защита са 327 от тях, а 100 са включени в Червената книга. Такива са черният щъркел, осоядът, скалният орел, ливадният дърдавец, горският бекас, гълъбът хралупар, белогърбият кълвач, черният кълвач, малкият креслив орел, соколът орко, големият ястреб, египетски лешояд, орел змияр, ловен сокол, белошипа ветрушка, червен ангъч и други. Девет вида птици са престанали да гнездят и са вписани в Червената книга като изчезнали. Шест от тях - розов пеликан, картал, сив жерав, средна бекасина и малка кукумявка вече не гнездят в страната в размножителния период. Тези три вида – брадат лешояд, момин жерав и стрепет вече не гнездят в България, нито мигрират през нея.
В Червената книга на България са вписани 19 бозайника, като златката, пъстрият пор, тюленът монах, кафявата мечка, видрата, дивата котка, някои видове прилепи и други. По принцип, черноморският тюлен-монах се счита за изчезнал, макар че отделни екземпляри са били виждани за последен път през 1991 г. Други изчезнали бозайници са европейската норка, афалата и муткурът. През последните десетилетия са изчезнали и шест местни породи домашни животни – риломанастирска овца, местна клепоуха свиня, местна правоуха свиня, делиормански кон, камчийски кон и рилски кон.
Според екологичната организация Сдружение „Балкани“, в началото на 21 век, в района на Берковица са се появили следи от рис, смятан за изчезнал от територията на България в продължение на един век. Предполага се, че те са от екземпляри, преминали през границата със Сърбия. Според сдружението е възможно повторното заселване на рисове да бъде застрашено от евентуалното изграждане на ски комплекс в подножието на връх Ком, който е изключен от първоначалния проект на Натура 2000 след натиск от местния бизнес .^[1]
В Червената книга са описани 2 земноводни (алпийски тритон и сирийска чесновница) и 13 влечуги. Защитени са вдлъбнаточел смок, смок мишкар, змиегущер, леопардов смок, сухоземна костенурка и други.
В Червената книга са вписани 2 кръглоустни и 22 костни риби. Застрашени от изчезване са див шаран, кавказко попче, деветиглена бодливка, дунавска минога, уклей, михалца, волжка бяла риба, келерово попче, шип и други.

Изчезващо растение - пясъчна черноморска лилия, може да се види само в резерватите Аркутино и Иракли

Защитено животно - корморан, делтата на река Ропотамо

Как се прави сапуна в България?

Сапунът е направен от лой.А лойта е мазнината от едрия рогат добитък.Те оставят лойта докато стане по-твърда.Тогава когато я пипнем или одращим с нокът се огразува вдлъбнатина.Така става и със сапуна.След това те го боядисват в различни цветове в зависимост от аромата,който ще сложат.Например:теменужка-лилав,минзухар-оранйев,лале-червен или желт и т.н.После го обогатяват с хубав аромат и накрая го опаковат в опаковки,за да не изветрее.Почти по целия свят,както и в България така се изработва известният ни сапун.

България на Балканския полуостров.

Географска карта на Балканския полуостров

Балканският полуостров е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно и Средиземно море. Площта му е около 505 000 км², а населението около 53 000 000 души. Най-високата му точка е връх Мусала - Рила, България.

Съдържание [скриване] 1 История на названието Балкански полуостров 2 Произход 3 Балкански държави 3.1 Държави изцяло разположени на Балканите 3.2 Държави, на които по-голямата част от териториите им са на Балканите 3.3 Държави, които имат съвсем малка територия на Балканите 4 Население 5 Външни препратки

История на названието Балкански полуостров [редактиране]

Названието Балкански полуостров е било предложено за първи път и въведено в научните среди от немския географ Аугуст Цойне през 1808 г. в публикуваната от него книга „Опит за научно описание на земята“. Предлагайки това название, Аугуст Цойне се е ръководел от две обстоятелства. На първо място това била аналогията с названията на другите два южни европейски полуострова: Апенинския полуостров и Пиренейския полуостров. Те получават имената си от планините, които доминират на тях или ги ограничават на европейския материк. На второ място, немският географ е повлиян от наложената от античните географи представа, че планината Хемус (Балкан, Стара планина) е пресичала хоризонтелно полуострова и се е простирала без прекъсване от Черно море до полуостров Истрия. Предполагало се е, че тази планинска верига не само дава географски облик на земите, южно от река Дунав, но и че ги отделя от останалата територия на Европа. Доминирало схващането, че планинската верига, наричана все по-често Балкан, представлявала естествена северна граница на земите, които Аугуст Цойне означава като „Балкански полуостров“.

Произход [редактиране]

Протоиндоевропейската дума b(h)erg(h)o означава ‘планина’ [Иван Дуриданов. В кн.: Езикът на траките. Наука и изкуство, София, 1976]. От тази дума е произлязла думата ‘berg’ в езика на траките, означаваща “високо място, бряг, планина”. При славяните тя е станала ‘бряг’, а при германските народи ‘berg’ – планина.

Балкански държави [редактиране]

Като цяло, държавите на Балканският полуостров се делят на три групи:

• Държави изцяло разположени на Балканите
• Държави, на които по-голямата част от териториите им са на Балканите
• Държави, които имат съвсем малка територия на Балканите

Държави изцяло разположени на Балканите [редактиране]

•  Албания
•  Босна и Херцеговина
•  България
•  Гърция
•  Косово
•  Република Македония
•  Черна гора

Държави, на които по-голямата част от териториите им са на Балканите [редактиране]

•  Сърбия - 73% от територията
•  Хърватия - 49% от територията
•  Словения - 27% от територията

Държави, които имат съвсем малка територия на Балканите [редактиране]

•  Румъния - 9% от територията (областта Северна Добруджа).
•  Турция - 8% от територията (областта Източна Тракия).
•  Италия - 0.2% от територията (Провинцията Триест).

Климата на България

                                                                 Климат
Обхваща Дунавската хълмиста равнина, по-ниските части на Предбалкана, Западна и Средна Стара планина, по-ниско котловинните области на Краище, Ихтиманска и Същинска Средна гора. Средната януарска температура е от –1,5 до –3,0 °С, а средната юлска 20–24 °С. Максималните температури достигат до 38–40 °С. Годишната сума на валежите е 500–700 mm, с минимум през февруари и максимум през юни. Преобладават западните и северозападните ветрове,следвани от източните.От местните ветрове се проявява фьонът.Климатът в областта е благоприатен за отглеждане на зърнени и технически култури,лозя и овощия(ябълки,круши,кайсии и сливи).Опасност за реколтата са засушаванята,градушките,късните пролетни и есенни мразове и слани.

Област с преходно континентален климат [редактиране]

Обхваща цялата Горнотракийска низина, ниските задбалкански котловини, северната част на Тунджанската хълмиста и нископланинска област и Източна Стара планина. Средната януарска температура е от –1,5 до +1 °С, средната юлска — 22–24 °С, а максималните летни температури достигат до 40 °С. Годишната сума на валежите е както в Умерено-континанталната климатична област, с по-силно изразени минимуми и максимуми.

Област с континентално-средиземноморски климат [редактиране]

Към тази област спадат долината на реките Струма (южно от Симитли) и Места(южно от Гоце Делчев), ниските места на Източните Родопи и Странджа планина. Характерно е преобладаването на зимните валежи. Зимата е по-мека, със средна януарска температура 1–2 °С, пролетта настъпва по-рано, а лятото е горещо със средна юлска температура 24–25 °С.

Област на черноморското климатично влияние [редактиране]

Тя заема тясна ивица от крайбрежието. Влиянието на Черно море се изразява главно в намаление на температурната амплитуда. Средната температура на въздуха през януари е 0–3,5 °С, а през юли 22–23 °С. Силните зимни застудявания в тази област се проявяват по-слабо, а есенната температура е по-висока от пролетната. Количеството на валежите е сравнително изравнено по сезони, като са запазени характерните за страната минимуми и максимуми.

Планинска климатична област [редактиране]

Обхваща териториите с надморска височина над 950-1000 m. Характеризира се с по-ниски температури на въздуха и значително по-висока сума на валежите (800-1200 мм) спрямо останалите климатични области. Тази област е с по-малко значение за растениевъдното производство на страната.

Вижте още [редактиране]

• Климат
• Климатични пояси
• Агрометеорология
• Списък на земеделски теми
• климатограми

Външни препратки [редактиране]

Климат и разположение на България

Българското черноморско-крайбрежие.

Българското Черноморие е една от физикогеографските зони и области на България. Зоната включва крайбрежието, представляващо цялата източна граница на страната, както и прилежащата акватория.

Нос Галата

Българското Черноморско крайбрежие започва от нос Сиврибурун при държавната граница с Румъния и завършва при устието на Резовска река при границата с Турция. Дължината на крайбрежието е 354 км (200 километра по дъгата на земния сфероид), от които 200 км (120 мили) представляват плажна ивица, покрита с пясък. ^[1] Физикогеографски, зоната обхваща крайбрежието, включително и част от шелфа и сушевата ивица, която има ширина от 10 до 40-50 км съответно в зоната на Балкана и на Странджа. ^[2]
Северното крайбрежие е завършекът на Добруджанското плато, което в северната си част е с ниска брегова ивица. При Дуранкулак и Шабла има обширни пясъчни плажове и няколко крайбрежни езера, при Тюленово, Камен бряг и нос Калиакра брегът е стръмен, образуван от червенообагрени твърди сарматски варовици и конгломерати, които се спускат 70 метра надолу до морето. Край Балчик и Каварна, варовиковите скали се прорязват от гористи долини. Релефът на крайбрежието около курортите Албена и Златни пясъци е хълмист, с типично изразен свлачищен, стъпаловиден характер. Лонгозните гори при устието на Батова река бележат началото на Франгенското плато. На юг от Варна са характерните за северната част лонгозни гори, особено гъсти край устието на река Камчия.
Стара планина потъва в Черно море при нос Емине, разделяйки условно бреговата ивица на южна и северна част. Южното крайбрежие е познато с неговите широки и дълги плажове за разлика от северното, което има по-скалист релеф.
В български териториални води се намират пет Черноморски острова:

• Света Анастасия (старо име Болшевик) - площ: 0,222 км^{2 [3]} / 8,5 дка ^[4]

• Св. Иван - площ: 660 декара ^[5]
• Св. Петър - площ: 4-5 дка ^[6]
• Св. Кирик и Юлита (старо име: Св. Кирил) - площ: 82,589 дка ^[7]
• Св. Тома (известен още като Змийски остров) - площ: 3 дка ^[8] / 10 дка ^[9]

Устието на Резовска река определя границата между България и Турция

Устието на река Велека

В геоложкия строеж на отделните части на крайбрежието се наблюдава разнообразие. Тук се включват най-източните части на две от основните морфоструктури в страната: Мизийската плоча и Балканидите. От север на юг се редуват различни по възраст и състав структури на Дунавската равнина, Предбалкана, Стара планина, Бургаската низина, Странджа. На север са разпространени варовиците и пясъчниците, а на юг ­ различни вулкански скали ­ предимно андезити и андезитни туфи. Бургаската низина е покрита с морски и речни наноси. Формирането на релефа е свързано с развитието на Черноморската котловина. През кватернера издигането на крайбрежието е довело до образуването на шест морски (абразионни) тераси. На места то е потъвало и устията на някои черноморски реки са се превръщали в лимани ­ Ропотамо, Велека и др. Характерна форма на релефа са плажовите ивици, обхващащи около 25% от крайбрежието. Край някои от тях са се образували дюни, високи до 8­10 м (Несебър). Свлачищата са характерни за северното крайбрежие ­ Балчишко, около устието на р. Батова, Варненско и др., а за южното ­ в района на с. Сарафово, Бургаско. Особено силни свлачищни процеси се проявиха през пролетта на 1997 г. в районите на курортите Св. Константин и Елена, Златни пясъци и Албена. Скалисти брегове с отвесни склонове (клифове) са типични за районите на нос Калиакра, нос Галата, както и около нос Емине. Красиви скални образувания, подмоли и пещери има по Северното Черноморие в районите на Тюленово, Камен бряг и др.
Полезните изкопаеми са привързани към геоложкия строеж и палеогеографското развитие на съответните области, които опират до черноморското крайбрежие. По-значителни са находищата на въглища в Добруджанския басейн, в Бургаско ­ кафяви въглища (с. Рудник), природен газ в устието на р. Камчия, нефт и природен газ около Шабла и Тюленово. Значителни находища на манганови руди са разкрити във Варненско и устието на река Батова, медни ­ в Медни рид, Росен баир и Върли бряг (Бургаско), магнетитни пясъци ­ между Бургас и Поморие. Варовици се добиват в Моминото и Франгенското плато, кварцови пясъци ­ край гр. Белослав, българити ­ край гр. Българово. В Поморийското и Атанасовското езеро се добива сол, а от Поморийското езеро ­ луга, от която се произвежда паста за зъби. Лечебна кал от Балчишката тузла и Поморийското езеро са използва за балнеолечение.
Лятото по черноморското крайбрежие е сравнително топло, а зимата ­ мека (табл. 1). Средните януарски температури варират от около 0,8 оС (ст. Калиакра) до 3,4 оС (ст. Царево). Юлските температури са около 22­-24 оС. Средногодишните амплитуди са сравнително ниски ­ 20­ 21 оС. Безмразовият период по крайбрежието е най-висок за страната ­ от април до ноември. По Северното Черноморие средногодишните валежи са най-ниски за страната (ст. Дуранкулак ­ 438 мм, ст. Балчик ­ 440 мм). На юг валежите достигат 500­- 600 мм, а на места и повече. На север валежите са с късно пролетен и ранно летен максимум, а на юг ­ със зимен максимум. На юг снежна покривка се образува рядко и се задържа кратко ­ до няколко дни. Ветровете през по-голямата част от годината са западни и северозападни, като често през зимата и лятото се проявяват северни и североизточни ветрове. От местните ветрове най-характерни са бризите, които през деня духат от морето към сушата, а през нощта ­ обратно.Климатът благоприятства преди всичко развитието на земеделието (лозарство, овощия, технически култури и др.) и туризма.
Повечето от реките формират оттока си извън територията на Българското черноморско крайбрежие. По-големи реки от север на юг са Батова, Провадийска, Камчия, Двойница, Хаджийска, Русокастренска, Средецка, Факийска, Ропотамо, Велека, Резовска река. В посока от север на юг се увеличава водоносността на реките. Максимумът на оттока за северните реки е пролетен, докато за реките на юг той е зимен. Минимумът на оттока е през август­септември. Подхранването на реките е предимно дъждовно ­ до около 70­- 80%. Със значително карстово подхранване са р. Девня, Батова, Провадийска. Модулът на оттока зависи в голяма степен от скалната основа. На север в районите с варовикова основа той е около 0,5­1 л/сек/км2, докато на юг в Странджа достига 8­10 л/сек/км2. По черноморското крайбрежие са разположени най-големите ни езера. Според произхода си те са лимани и лагуни. Най-големи сред лиманните езера са Варненското, Белославското, Шабленското, Мандренското, Бургаското, Атанасовското езеро. Лагуни са Поморийското езеро, Алепу, Аркутино и др. Най-дълбоко (19 м) и с най-голям воден обем (165 млн. м3) е Варненското езеро. Бургаското е най-обширно ­ около 28 км2. Артезиански води са разкрити във Варненско, долината на р. Камчия и Бургаската низина. Минерални води бликат във Варненско и Бургаско.
Почвената покривка е разнообразна ­ тук са разпространени всички зонални типове почви, характерни за страната ни. Черноземите и сивите горски почви са разпространени на север, канелените горски почви и смолниците ­ на юг. В района на р. Велека на неголяма територия се разполагат жълтоземни почви. Край реките с широко разпространение са алувиално-ливадните почви. Върху варовиковите терени на север са разположени рендзините. Малки площи са заети от засолени торфенисти и блатни почви покрай езерата
Влиянието на Черно море е предопределило характера на растителността. Тук са разпространени редица топлолюбиви видове. В речните устия на реките Батова, Камчия, Ропотамо, Велека и др. са разпространени уникални лонгозни гори. В техния състав влизат много дървесни видове (ясен, бряст, елша, летен дъб, клен и др.) и редица увивни растения ­ дива лоза, повет, скрипка, гърбач и др. От храстите са разпространени чашкодрян, калина и др. Из блатата на лонгозните гори вирее блатното кокиче. Тези гори периодично се заливат. В езерата и блатата по крайбрежието се срещат тръстика, теснолистен папур, ежова главичка, водна леща и др. В Странджа е разпространен източен бук, източен горун, благун, цер, странджанска зеленика, лавровишня, понтийско бясно дърво, колхидска боровинка, зайча сянка и др. В крайморските блата вирее водна лилия, а по дюните ­ пясъчна лилия, ветрогон, острица, тамарикс и др. За Южното Черноморие са характерни смокинята и бадемът.
 За Българското черноморско крайбрежие са характерни животински видове от Евросибирската, Средиземноморската и Ирано-Туранската фаунистична област. Животинският свят е представен от сърна, дива свиня, заек и др. От птиците се срещат чайка, гларус, бекас, чапла, рибарка, лястовица, дъждосвирец, дива патица, яребица и др. По нашето крайбрежие преминава западночерноморският прелетен път на птиците ­ Виа Понтика. По него два пъти в годината прелитат на ята или поотделно пеликани, жерави, патици, гъски. От земноводните се срещат жаба дървесница, гръцка дългокрака жаба и др. От влечугите са разпространени вдлъбнаточел смок, голям стрелец и др. На юг се среща колхидски фазан и каспийска блатна костенурка. Езерата са богати на риба.
От дълбока древност районът на Черноморието е бил заселен и стопански усвоен, за което говорят многото археологически паметници. По Българското черноморско крайбрежие се е формирала добре обособена стопанска зона, в която са развити земеделието, промишлеността, транспортът и туризмът. Продължават усилията да се открият значителни находища на нефт и газ в българския шелф. Развити са риболовът и добивът на морска сол. Изградени са две големи пристанища ­ Варненското и Бургаското, и редица по-малки, които позволяват развитието на относително по-евтиния морски транспорт. Чрез тях осъществяваме значителна част от вноса и износа на страната. Климатичните особености и широките пясъчни ивици са основата на морския ни туризъм. На тази база се изградиха редица курорти с национално и международно значение ­ Слънчев бряг, Златни пясъци, Албена, Св. Константин и Елена, Дюни, Елените, Русалка и др. Тази интензивна стопанска дейност се е отразила неблагоприятно върху природната среда. В районите на Варна ­ Девня и Бургас са силно замърсени въздушните басейни, водите на някои реки и езера, активизират се свлачищните процеси. За опазването на естествената природа са създадени два народни парка ­ “Златни пясъци” и “Странджа”, както и 12 резервата ­ биосферният резерват “Камчия”, “Калиакра”, “Атанасовско езеро”, “Пясъчна лилия”, “Ропотамо” и др. Особен интерес представлява “Змийският остров”, разположен на север от устието на р. Ропотамо. Тук могат да се видят ята от чайки, редкият за страната мишевиден гризач полевка на Понтер, както и кактуси от род Опунция, пренесени тук през 1932 г. Към защитените природни обекти се отнасят още Побитите камъни, свлачищното езеро Тауклиман, Лъвската глава в устието на р. Ропотамо, Маслен нос и др. Забранен е уловът на делфини и тюлен-монах, а на някои видове риба е ограничен с цел да се предотврати изчезването им. Срещу силните вълнения се строят укрепващи брега съоръжения. Провежда се специална програма за възстановяване на природната среда на Българското Черноморие. Запазването на екологичното равновесие не само по нашето крайбрежие, а в района на цялото Черноморие е от особено важно значение за бъдещето на организмовия свят, за здравето на населението в тези райони, за развитието на стопанския туризъм и други дейности. Сред най-важните задачи е оптимизирането на отношенията между човека и морето, което може да се постигне само с правилна екологична политика.

ТЕМПЕРАТУРИ И ВАЛЕЖИ В ИЗБРАНИ КЛИМАТИЧНИ СТАНЦИИ 
ОТ БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРСКО КРАЙБРЕЖИЕ
Станция        Калиакра   н. Емине Царево
Надм. вис. (м)        71    52         11
Ср. ян. t (С)        0,8    2,1         3,4
Ср. юл. t (С)        22,3    23,0         23,1
Год. амплитуда        21,5       20,9          19,9
Ср. год. t (С)        11,8    12,5          12,8
Год. сума на 

валежите (мм)         412    514          570

Най-големите градове по Черноморието са Варна и Бургас, които са съответно трети и четвърти по население в България.
На българското Черноморие функционират два големи пристанищни комплекса - Пристанище Варна и Пристанище Бургас. Поддържат се редовни фериботни линии Варна-Иличовск-Варна, Варна-Иличовск-Поти/Батуми-Иличовск-Варна и Бургас-Поти-Новоросийск-Бургас. Пристанища с регионално значение са изградени край повечето градове по крайбрежието.
Двете автомагистрали Тракия и Хемус, които са в строеж, ще свържат столицата София с Черноморието. Магистрала Черно море, която е в процес на планиране, ще свързва двата големи центъра Варна и Бургас. От Черноморските градове, железопътна връзка имат Варна, Бургас и Поморие, като ЖП линията до Поморие се използва само за товарни превози.
Международните летища Летище Варна и Летище Бургас са главни центрове на въздушния транспорт в региона. По-малки летища съществуват край Балчик и край Приморско.
Регионът е важен център за морски отдих и туризъм. Посещава се основно през летния сезон, както от български, така и от чуждестранни туристи и представлява една от основните туристически дестинации в страната. Преди 1989 г. е познато като „Червената ривиера“ и основния туристически поток е от страните на Социалистическия лагер. След падането на Желязната завеса прякорът му е бил сменен с „Българската ривиера“.
Някои от най-популярни български черноморски курорти са Албена, Ахтопол, Ахелой, Балчик, Дюни, Елените, Златни пясъци, Китен, Лозенец, Несебър, Обзор, Поморие, Приморско, Равда, Свети Влас, Синеморец, Слънчев бряг, Созопол, Царево.
Масовото застрояване с нови хотели и курортни коплекси, започнало в края на 90-те години, става причина за протести от страна на природозащитници.
БМФ, „Океански риболов“
 КРЗ “Одесос” - Варна, “Варненска корабостроителница” АД, “Бургаска корабостроителница” АД, “Кораборемонтен завод” - Бургас.
Галерия:

Крепостта Калиакра	Паркът в резиденция Евксиноград	Дворецът в резиденция Евксиноград	Южен плаж
Срещата на Стара планина с Черно море	Хотел в Равда	Изглед към Слънчев бряг	Хотел "Интернационал", Златни пясъци
Изглед от Варна	Иракли, защитена природна територия	Дворецът в Балчик	Ботаническата градина в Балчик

• Закон за устройството на Черноморското крайбрежие
• Снимки от Българското Черноморие

Скриване п • б • р Българско Черноморие (от север на юг)
Северно Черноморие:  Сиврибурун • Космос • Дуранкулак • Дуранкулашко езеро • Орлово блато • Карталбурун • Карвуна • Крапец • Шабленско езеро • Езерецко езеро • Добруджа • Шабла • Тюленово • Камен бряг • Яйлата • Русалка • Болата • Наневска тузла • Калиакра • Българево • Каварна • Долината на авлигите • Божурец • Топола • Балчишка тузла • Балчик • Албена • Батова река • Балтата • Кранево • Златни пясъци • Златни пясъци (парк) • Ривиера • Чайка • Ален мак • Слънчев ден • Константин и Елена • Свети Илия • Евксиноград • кв. Траката • кв. Бриз • кв. Чайка • Варна • кв. Аспарухово • кв. Галата • нос Галата • Фичоза • Черноморец • Ракитник • Паша дере • Лиман • Рай • Романтика • Камчия (река) • Камчия (курорт) • Камчия (резерват) • Шкорпиловци • Кара дере • Бяла • Луна • Простор  Обзор • Смриките • Иракли • Южно Черноморие: Емине • Елените • Свети Влас • Слънчев бряг • Несебър • Кокетрайс • Равда • Ахелой • Поморийско езеро • Поморие • Европа • Сарафово • Атанасовско езеро • Бургас • Бургаско езеро • Мандра • Пода • Узунгерен • Ченгене скеле • Крайморие • о. Св. Анастасия • Атия • Акин • Черноморец • Червенка • Златна рибка • Градина • Созопол • о. Св. Кирил • о. Св. Иван • о. Св. Петър • Колокита • Райски залив • Каваците • Смокиня • Пясъчна лилия • Веселие • Агалина • Дюни (курорт) • Алепу (дюни) • Алепу • Хумата • о. Св. Тома • Аркутино • Кая • Ропотамо • Ропотамо (резерват) • Св. Димитър • Беглик таш • Маслен нос • Стомопло (блато) • Стомопло (залив) • Перла • Дяволска река • Приморско • ММЦ Приморско • Лес • Китен • Караагач • Лазурно море • Корал • Лозенец • Арапя • Царево • Странджа • Нестинарка • Варвара • Делфин • Ахтопол • Наково кладенче • Велека • Синеморец • Силистар • Резово • Резовска река

Средната температура по Черноморието през лятото е 28° С на въздуха и 25° С на водата. Има повече от 240 часа слънчеви дни през май и септември и повече от 300 ч. през юли и август.
Български защитени черноморски територии са Народен парк "Златни пясъци", Иракли, Паша дере, Ропотамо и др.