През годините /1919-1923/ в град Дупница възникват четири футболни клуба - "Славия", "Левски", "ЖСК" /Железничарски спортен клуб/ и "Атлетик". Горе-долу по същото време възникват и множество махленски отбори.
През 1947 г. четирите дупнишки отбора се обединяват в отбор с името "Марек". На следващата година отбора заема трето място в Републиканското първенство. В периода 1949-1957 носи имената "Червено знаме", "Динамо" и "Локомотив". До 1978 г. "Марек" има изиграни в "А" ПФГ 471 мача. През този период дупнишката школа дава настраната ни таланти като Димитър Исаков, Сашо Костадинов, Георги Сапинев, Кирил Миланов, Димитър Куков, Асен Томов, Роман Караколев, Сашо Паргов, Стоян Стоянов и още редица други. През 1960/61 г. под ръководството на треньора Любен Петров /Боби/ "Марек" заема пето място в "А" ПФГ. През 1968/69 г. Георги Сапинев е избран за спортсмен №1. Същата година е дванадесета за дупнишкият тим в "А" ПФГ. През 1970/71 г. "Марек" достига до полуфинал за Купата на Съветската армия, а Кирил Миланов е голмайстор в елитната група.* В следващите години "Марек" изпада от "А" група, като се завръща при майсторите чак през 1975/76 г. През 1976/77 г. "Марек" постига най-големия си успех до момента - завоюва бронзови медали в първенството. Треньор на отбора в това време е Янко Динков, а състава на отбора е : Сашо Паргов /капитан/, Венцислав Петров, Николай Кръстев, Иван Петров, Емил Кючуков, Любен Севдин, Иван Палев, Стоян Стоянов, Любен Колев, Роман Караколев, Александър Кючуков, Димитър Димитров, Асен Томов и Александър Райнов. Два кръга марекчани са на първо място. Постигат две победи над ЦСКА с 3:1 и с 2:1 и равенство 1:1 с шампиона "Левски". Същата година "Марек" е и участник в турнира за купата на УЕФА. Първият съперник на дупничани в турнира е унгарският "Ференцварош". На 14 септември 1977 г. на стадион "Бончук" "Марек" сразява с класическото 3:0 унгарският шампион, с което го отстранява от турнира. Следващият съперник на отбора в турнира на УЕФА е германският "Байерн" (Мюнхен). Първият мач се провежда на Олимпийския стадион в Мюнхен. "Байерн" постигат победа с 3:0. Историческа за "Марек" е датата 2 ноември 1977 г. На стадион "Бончук" гостува мюнхенския тим. В състава на германците личат имена като Сеп Майер, Георг Шварценбек, Карл-Хайнц Румениге и Бранко Облак. Пред препълнения стадион се изиграва най-успешният мач в историята на "Марек" въобще. Иван Петров]] и Сашо Паргов сразяват на два пъти вратата на националния германски вратар Сеп Майер. Въпреки, че не успява да продължи участието си в Евротурнира, "Марек" постига най-големия успех в историята си. Същата година "Марек" става носител на Купата на Съветската армия, като на финала побеждава софийския ЦСКА с 1:0. Голмайстор е нападателя на "Марек" Любен Севдин, а датата е 24 май 1978 г. Дупничани отново участват в Евротурнирите, като побеждават шотландския "Абърдийн". "Марек" играе в "А" ПФГ до 1982 г., когато изпада от групата на майсторите. За периода до 2001 г. клуба няма почти никакви забележителни успехи - играе в "Б" и "В" група. През 2001 г. "Марек" влизат в новосъздадената Първа дивизия /"Б" група/, а през 2001/02 г. отбора играе отново при майсторите във Висшата лига.
ЦСКА
ЦСКА (абревиатура от Централен спортен клуб на армията, изговаря се цѐ сѐ ка̀) е български футболен клуб от София, 31 пъти шампион на България, носител на 10 Купи на България, 13 Купи на Съветската армия и 3 Суперкупи на България за 1989, 2006 и 2008 г., 2 пъти полуфиналист за КЕШ, 1 път полуфиналист за КНК. Играе мачовете си на стадион „Българска армия“. Клубът е основан на 5 май 1948 г., като още същата година става за първи път шампион на България. Това е най-успешният български футболен отбор на всички времена.[1] ЦСКА заема 60-то място, най-предно от българските представители, в класацията за най-добър отбор на Европа за 20-ти век на Международната федерация за футболна история и статистика.[2].
На 28 октомври 1923 г. клубовете „Атлетик“ (създаден през 1910 г.), „Слава“ (създаден през 1916 г.) и Офицерски спортен клуб се обединяват под наименованието Офицерски спортен клуб „Атлетик Слава 1923“ или за кратко АС-23 под патронажа на Министерството на войната, което му осигурява екипировка.[3] През 1931 г. отборът печели първенството на България, през 1941 г. – Националната купа, а през 1944 г. – и 1-ва Софийска дивизия. Стадионът на АС-23, „Атлетик парк“ (завършен през 1938 г.) е на мястото на настоящия стадион „Българска армия“.[4]
С дейното участие и по инициатива на Михаил Михайлов от ръководството на „Шипка“ (София), както и на други деятели на шипченци, АС-23, „Шипка-Победа“ и „Спартак“ (Орландовци) (бивш „Цар Борис III“) се обединяват и образуват клуб „Чавдар“. Обединителният протокол е съставен на 9 ноември 1944 г. в София от представители на временните ръководства на клубовете „АС-23“, „Спартак“ и „Шипка-Победа“. За председател е избран ген. Владимир Стойчев от квотата на „АС-23“. Секретар и отговорник за футбола е Иван Башев.[5]
„Чавдар“ играе с небесносини копринени екипи. За негова база е определен стадион „Атлетик парк“ в Борисовата градина. Физическата подготовка на играчите в „Чавдар“ се води от боксьора тежка категория Константин Николов-Замората, който подготвя и „Септември при ЦДВ“ през 1948 година.[5] „Чавдар“ не се представя успешно във футболния шампионат на Софийска област, въпреки че печели плакета „Народна войска“ през 1944 година. През 1945 г. е шести, през 1946-а заема 5-то място, а през 1947-а завършва 10-ти и изпада във Втора дивизия. Веднага след това, с активното съдействие и по идея отново на бившия функционер на „Шипка“ Михаил Михайлов, който работи в Министерството на отбраната (МО), към „Чавдар“ се присъединява Централният дом на войската (ЦДВ) и от този момент нататък (15 февруари 1948 г.) МО започва да доминира в ръководството.[5] Председател вече е началникът на Централния дом на войската майор Иван Мирски.
След отпадането във втора дивизия управниците на „ЦДВ“ започват да търсят спасение за „Чавдар“ чрез обединяване с друг отбор. Първоначално се водят преговори със „Спортист“ (Хаджи Димитър), но в крайна сметка се споразумяват със „Септември“ (София), който вече си е осигурил промоция във фазата на елиминациите. Решават датата на създаване на отбора да е 5 май 1948 г., а името – „Септември при ЦДВ“. Новият отбор участва в първенството на мястото на „Септември“. На финала „Септември при ЦДВ“ среща „Левски“ и след загуба с 1:2 в първата среща и победа с 3:1 във втората печели първата си титла.
В своя първи сезон в новосъздадената „А“ Републиканска футболна група „Септември при ЦДВ“ завършва на второ място. За треньор на отбора е назначен Крум Милев. През същата година започва реконструкцията на стадион „Народна армия“, на който армейците играят своите мачове.
През лятото на 1949 г. отборът на Септември се отделя като самостоятелно дружество, а армейският отбор е преименуван на „ЦДНВ“ (Централен дом на народната войска). Сезон 1949/50 започва нормално, но след изиграването на три кръга от есенния дял, то е прекратено, заради реорганизация на физкултурното движение у нас по съветски модел. Създаден е турнир за определяне на софийските участници за сезон 1950 в който първите 5 отбора се класират. След края на турнира ЦДНВ остава на 6-тото място. С решение на спортната секция на МНО, на мястото на армейският Ботев (Пловдив) се създава сборен отбор с най-силните футболисти от ЦДНВ, Ботев, Черно море, Сливен и др. Името на отбора е „Народна войска“. Отборът завършва на второ място след „Динамо“.
От следващият сезон отборът е наследен от основният армейски отбор ЦДНВ, а другите армейски отбори започват от по-ниски дивизии. Сезоните 1951 и 1952 са усшешни и „ЦДНВ“ взема и двете шампионските титли.
През 1953 г. отборът отново е прекръстен, този път на „Отбор на софийския гарнизон“, а по-голямата част от титулярните му футболисти са прехвърлени в един „национален отбор“, който се обиграва във вътрешното първенство за международните срещи.
През 1954 г. новото име на отбора е „Централен дом на народната армия“ (ЦДНА), а периодът 1954-1962 г. е най-успешният, през който армейският отбор печели 9 поредни титли.
През 1962 г. ЦДНА е обединен с ДСО „Червено знаме“ в ЦСКА „Червено знаме“. Централният дом на народната армия вече не е свързан с отбора, който бива поет от Министерство на народната отбрана.[6] ЦСКА остава на 3-о място след пловдивските „Спартак“ и „Ботев“.
През следващия сезон (1963-1964 г.) ЦСКА записва най-лошото си представяне в първенството, като остава на 11-то място в крайното класиране. Знаменитият треньор на армейците Крум Милев е освободен след края на първенството.[7][8]
ЦСКА продължава с лошата игра, като първата титла с новото име постига едва през 1966 година.
През сезона 1966-67 г. ЦСКА достига до полуфинал на КЕШ, където след две равенства с „Интер“ по 1:1 се играе трета среща (по тогавашния регламент), в която ЦСКА отстъпва с 1:0.
През лятото на 1967 г. армейците печелят престижен международен турнир в чест на краля на Мароко Мохамед V. На ЦСКА е връчена огромна 100 килограмова купа, която първоначално българските митничари отказват да допуснат в страната.
Следващите два сезона отново са лоши за армейците – в тях те завършват съответно на пето и второ място.
През 1968 г. ЦСКА отново е обединен с формираното през 1950 г. ДСО „Септември“ (София) като отборът приема името ЦСКА „Септемврийско знаме“. Отборът става шампион, а в редиците на Армейците е привлечен Петър Жеков, който става голмайстор на България и печели „Златна обувка“.
От 1971 до 1973 г. армейците печелят 3 последователни титли.
В следващите 4 сезона ЦСКА си разменя по 2 титли с „Левски“, като в този период на европейско ниво отстраняват двукратния европейски шампион „Аякс“ с краен резултат 2:1 (0:1 и 2:0). В следващия мач армейците падат с 4:1 от Байерн, но на реванша побеждават с 2:1.
Сезон 1980–81 г. е изключително успешен за ЦСКА. Във вътрешното първенство клубът печели титлата, а на европейско ниво бие 2 пъти с по 1:0 еврошампиона „Нотингам Форест“. Армейците биват спрени едва от бъдещия еврошампион „Ливърпул“ в четвъртфинала за КЕШ.
През сезон 1981-82 ЦСКА достига до втори полуфинал в КЕШ, като по пътя си отстранява „Реал“ (Сосиедад), „Гленторан“, и „Ливърпул“ с общ резултат 2:1 от двете срещи (Стойчо Младенов вкарва и двата гола за ЦСКА в реванша) и на полуфинала среща „Байерн“ Мюнхен. В първия мач армейците повеждат с 3:0 до 18-тата минута, но крайният резултат е 4:3 в полза на ЦСКА. Във втория мач ЦСКА губи с 4:0.
В първенството армейците сдават титлата едва през сезон 1983-84.
През следващия сезон армейците отново не печелят титлата, а отборът е разформирован заради бой между футболистите на ЦСКА и „Левски-Спартак“ на финала за Купата.[9]
На 19 юни 1985 г. се играе финал за Купата на България на стадион „Васил Левски“ между ЦСКА и „Левски-Спартак“. Мачът е съпътстван от много спорни съдийски отсъждания и грубости от страна на футболистите и на двата отбора. След отсъдено нарушение в полза на ЦСКА Борислав Михайлов сбутва рефера Аспарух Ясенов. Напрежението в мача ескалира към края на полувремето. След едно грубо влизане на Костадин Янчев в краката на Емил Спасов вторият започва да души футболиста на армейците. В схватката се включва и младата надежда Христо Стоичков. Заформя се малко меле сред футболистите, след което реферът дава червени картони на Янчев и Спасов. В крайна сметка ЦСКА печели с 2:1 като при резултат 2:0 Армейците изпускат дузпа. Спортните журналисти започват кампания за наказване на футболистите, участвали в схватките. Последва решение на ЦК на БКП, с което и двата отбора се разформироват. От футболистите на ЦСКА тежко наказание получават Христо Стоичков, който е отстранен от спорта завинаги, Васил Тинчев, наказан за 1 година и Костадин Янчев, който е наказан за 3 месеца. От отбора на Левски-Спартак са изгонени завинаги Борислав Михайлов, Пламен Николов, Емил Спасов, Емил Велев. Наказани са ръководствата и треньорите и на двата отбора. Решението има голяма подкрепа на привържениците на другите отбори, както и на немалко спортисти. Впоследствие на мястото на старите отбори се създават нови – ЦСКА става „Средец“, а „Левски Спартак“ става „Витоша“. Година по-късно всички наказания са отменени и на наказаните футболисти е разрешено да продължат спортната си кариера. През 1987 г. към името на „Средец“ е добавено определението ЦФКА.[9]
Като „Средец“ армейците завършват сезон 1985-86 на 4-то място. През 1987 г. към името на отбора е добавено определението ЦФКА.[9]
През следващите 3 сезона ЦФКА „Средец“ е безапелационен, вземайки и трите титли, като през сезон 1988-89 достига до полуфинал в Купата на носителите на купи. В четвъртфинала ЦФКА среща холандския гранд „Рода (Керкраде)“. Двата отбора си разменят по една победа с по 2:1 и след дузпи армейците продължават напред. На полуфинала ЦФКА пада два пъти от „Барселона“ на Йохан Кройф с 2:4 и 1:2, където геният на холандския футбол забелязва Христо Стоичков и решава да го вземе в Барселона.[10]
През сезон 1989-90 армейците си възвръщат името ЦСКА и отново печелят титлата.
През март 1991 г. на президентския пост на ЦСКА е избран Валентин Михов. ЦСКА купува някои от най-добрите български футболисти като Йордан Лечков, Ивайло Андонов, Стойчо Стоилов и др. Междувременно МО се отказва от сътрудничеството си с ЦСКА. В отбора цари хаос заради лобитата на ветераните, военните и феновете. Въпреки това армейците печелят титлата през 1992 г., но отпадат в квалификациите за Шампионската лига. Междувременно Валентин Михов става президент на БФС, а на негово място е избран Петър Калпакчиев. Калпакчиев не успява да се справя с административните решения в клуба и няколко странни смени на треньори, една от които на Гьоко Хаджиевски – треньор, при който ЦСКА започва да се развива в положителна посока, му костват поста.[11]
На 1 юни 1994 г. шефът на „Мултигруп“ Илия Павлов печели председателското място на ЦСКА срещу Николай Гигов, но спонсорството му не е достатъчно за преодоляване на лошото управление.[11] Само за един сезон са сменени петима треньори на отбора, дори Цветан Йончев води отбора само за един ден.[12] На европейска сцена армейците побеждават през 1994 г. „Ювентус“ с 3:2 в първия кръг на Купата на УЕФА, но победата е отменена заради ненавременно картотекиране на Петър Михтарски за евротурнирите.[13]
През лятото на 1995 г. ЦСКА прави силна селекция, като в отбора е събран близо половината младежки национален отбор на България. За треньор е назначен Пламен Марков, но след след разочароващ есенен полусезон той е заменен от Георги Василев, който преди това е спечелил 3 титли (1 с „Етър“ и 2 с „Левски“). Василев успява да спечели дубъл с ЦСКА през сезон 1996-97, но изключително странно[11] бива освободен от отбора след победа над „Спартак“ (Плевен) с 3:0 през 1997 г. В отбора се завръщат Христо Стоичков, Емил Костадинов и Трифон Иванов. Тримата се карат за капитанската лента.[14] Стоичков играе само 4 мача и напуска точно преди вечното дерби с Левски, завършило 3:3, за да играе в отбор от Саудитска Арабия. След края на сезона Трифон Иванов също напуска.[11]
През лятото на 1998 г. за треньор на отбора е назначен Димитър Пенев. ЦСКА се представя силно в турнира за Купата на УЕФА и печели Купата на България, но остава едва на пето място в Шампионата. През този сезон в състава са наложени Мартин Петров, Стилиян Петров, Димитър Бербатов, Владимир Манчев.
През лятото на 1999 г. начело на отбора застава Любослав Пенев. Появяват се проблеми с картотекирането на футболистите заради неизплатени задължения на ЦСКА към „Нефтохимик“.[15] В първенството армейците разполагат едва с 16 футболиста, а на международна сцена играят и некартотекираните футболисти.[16] В края на годината клубът е преобразуван в акционерно дружество, а Васил Божков става мажоритарен собственик.[11]
След първите два кръга на пролетния полусезон на 2000 г. Димитър Пенев е прогонен от отбора заради две поредни загуби, а на негово място за няколко часа е назначен Георги Димитров - Джеки, след което той е замемен от Спас Джевизов. След равенство 1:1 с Пирин у дома Джевизов подава оставка и за треньор е назначен Александър Станков. Въпреки че на моменти изостава на 9 т. от Левски, ЦСКА съкращава разликата на 2 т. преди решителния двубой за титлата на стадион „Георги Аспарухов“. Мачът протича под превъзходството на ЦСКА, като Димитър Бербатов прави няколко сериозни пропуска, но в последната минута гол на Георги Иванов - Гонзо осигурява титлата на Левски.
През лятото на 2000 г. е привлечен италианският треньор Енрико Катуци, който успява да съживи отбора. Армейците играят атрактивна игра[17], но пореди семейни причини Катуци сдава поста през зимата. На негово място е назначен отново Станков, който след две загуби от „Литекс“ за купата и за първенството е заменен отново от Катуци. Армейците остават втори, на 7 точки от „Левски“.
През лятото на 2001 г. на треньорския пост е назначен Аспарух Никодимов. На полусезона армейците изостават на 2 точки от „Левски“. Никодимов е уволнен, а на негово място е назначен италианецът Луиджи Симони. Симони не успява да постигне успех[18] и отборът остава трети.
През 2002 г. за треньор е назначен Стойчо Младенов. С него отборът записва рекордните 13 поредни победи от 13 кръга в първенството. Армейците за първи път стават шампиони от 1997 г. насам. Следващия сезон Стойчо Младенов е уволнен след отпадането от Купата на УЕФА. Веднага след това двама нови играчи – Лео Лима и Родриго Соуса, купени за 3 млн. долара – напускат отбора под претекст, че не са им изплатени две заплати.[19] ФИФА решава, че те са в правото си да напуснат, а ЦСКА трябва да изплати футболистите на бившия им клуб „Вашку да Гама“.[20] Временно за треньор е назначен Александър Станков, а през зимата Ферарио Спасов.
В края на 2004 г. Ферарио Спасов е заменен от Миодраг Йешич, независимо че отборът води в първенството. Въпреки кадровите затруднения[21] армейците печелят 30-тата си рекордна титла.
До зимната пауза на сезон 2005-06 на Шампионата на България отборът изпреварва в класирането „Левски“ със 7 точки. В Европа ЦСКА играе срещу актуалния европейски шампион Ливърпул като първият мач е загубен с 1:3, но втория ЦСКА печели с 1:0. В турнира за Купата на УЕФА армейците отстраняват Байер Леверкузен (с Димитър Бербатов в състава си) с две победи с по 1:0 и влизат в груповата фаза, където остават пети. През пролетта ЦСКА бързо губи преднината от 7 точки и остава на втора позиция. Президентът Васил Божков обвинява за това сръбския треньор Миодраг Йешич и го освобождава, а някои фенове обвиняват Божков.[22][23] Отборът завършва на второ място с 3 точки след „Левски“.
Божков обявява, че ще ограничи финансирането и през следващия сезон ЦСКА няма да се бори за първото място. През декември 2006 г. той продава акциите си в отбора на индийския бизнесмен и собственик на „Кремиковци“ Прамод Митал. Александър Томов става президент и обещава, че ЦСКА ще се бори за шампионската титла.[24] След два равни мача в началото на пролетния полусезон през 2007 г. обаче ЦСКА изостава с 6 точки след „Левски“. В резултат на това треньорът Пламен Марков е заменен със Стойчо Младенов, който се връща в ЦСКА след 3,5 години. В края на сезона ЦСКА завършва втори.
В началото на сезон 2007/08 ЦСКА прави мащабна селекция за над 2 млн. евро.[25] Отборът не показва добра игра, отпада от турнира за Купата на УЕФА в първия кръг от френския ФК Тулуза и от Купата на България в шестнадесетинафиналите от Локо (Пд). Мачът с Локомотив е съпроводен със скандал заради преостъпените на пловдивчани футболисти Стойко Сакалиев, Александър Бранеков и Иван Иванов. Играчите, според клаузите в договорите им, нямат право да играят в мача срещу армейците, но ръководството на Локомотив не спазва договора и използва футболистите в мача. В края на сезона армейците печелят предварително титлата 3 кръга преди края на първенството, което отборът завършва с 16 точки пред втория в класирането клуб - Левски.
От ръководството на ЦСКА организират пищни празненства по случай шестдесет годишнината на отбора. Изградена е алея на славата с имената на всички шампиони, избран е идеален футболен отбор от бивши и настоящи футболисти на ЦСКА. На 24 май се играе шоу мач между сегашния отбор и сборен отбор от български и чуждестранни звезди завършил 6:6.
На 21 май 2008 Лицензионната комисия към БФС отказва лиценз на отбора заради 254 000 лв. задължения към Вихрен (Сандански) и 937 000 лв. задължения към НАП. От ръководството на ЦСКА обжалват решението, но апелативната комисия потвърждава отказът за лиценз на отбора. На 3 юни 2008 официално е оповестено, че отборът е изваден от европейските клубни турнири и е застрашен от изваждане от А група. На 5 юни 2008 президентът на ЦСКА Александър Томов подава оставка, а временно за президент е назначен Емил Костадинов. На 26 юни Лицензионната комисия издава лиценз на ЦСКА за новия сезон но поставя условия които трябва да се изпълнят до 4 август. В резултат от започналата на 11 юни проверка на ДАНС в ЦСКА бе образуването на досъдебно производство срещу Александър Томов и Александър Гарибов за присвояване на около 5 милиона лева от Кремиковци през ЦСКА.
ЦСКА започва лятната подготовка без част от титулярите. Последователно от клуба си тръгват футболистите Георги Илиев, Велизар Димитров, Илко Пиргов, Роберт Петров, Йордан Юруков, Куидо Ланзаат, Емил Гъргоров, Ивайло Петров, Флорентин Петре и Александър Тунчев (общо за 3,75 млн. [26] евро по неофициални данни), а впоследствие на 9 юли и треньорът Стойчо Младенов, който обявява че е недоволен от продажбата на толкова важни футболисти. За нов треньор е назначен зам. председателя на надзорния съвет Димитър Пенев.
Въпреки проблемите армейците изграждат млад състав който успява да победи Литекс за суперкупата на страната. На 5-ти август Лицензионната комисия дава лиценз на ЦСКА за участие в А група. Седмица преди началото на първенството напускат още 3-ма футболисти - Никола Вуядинович, Ней и Хосе Гарсес (общо за около 2 [27][28] млн. евро). След започване на първенството армейците подписват договори с българските национали Здравко Лазаров и Владимир Манчев. ЦСКА остава без основен спонсор след като договорът с Вивател е прекратен по взаимно съгласие. В 15 кръг армейците, които са лидери отстъпват първото място на Левски след равенство с Локомотив (Мездра). През целия полусезон се носят слухове за нови купувачи на отбора, като основното име което се спряга е това на украинският милиадер Константин Жеваго. През декември от ЦСКА обявяват, че се водят преговори с две фирми едната от които е „Титан АС“, а другата е базирана в Абу Даби. В крайна сметка на 24 декември 2008 официално е обявено, че е подписан предварителният договор за продажбата на отбора с „Титан АС“, като сумата с която се спекулира в медиите е от порядъка на 7-12 млн. евро.
През зимата 5-ма играча подават молби за разтрогване на договорите в отбора. Четирима от тях успяват да прекратят договорите си с ЦСКА, като най-големи полемики предизвиква португалският полузащитник Фелипе да Коща който въпреки твърденията си, че ще преговаря за нов договор с ЦСКА, преминава в Левски. През зимата са привлечени голямо количество нови футболисти (националът Йордан Минев и голмайсторът Дормушали Саидходжа от Ботев (Пловдив), бившият вратар на ЦСКА Ивайло Петров, португалците Давид Мендес Силва и Руй Мигел от Локо (Мездра), както и Херман Пиетробон, Веселин Стойков и Асен Георгиев от Пирин), като 2-ма от тях (Пиетробон и Стойков) са преотстъпени. В медиите често излизат съобщения за забавени плащания към бивши футболисти и треньори на ЦСКА. След, като ЦСКА падна в първият си мач за годината срещу Пирин за купата на България треньорът Димитър Пенев бе освободен, а на негово място бе назначен нов треньор, племенникът му, Любослав Пенев. На 6 март Димитър Борисов и Иво Иванов подписват договор за покупко-продажба на отбора с представителят на Прамод Митал Александър Томов. Официален собственик на отбора е фирма „Титан Спорт“ ЕАД, дъщерна на „Титан АС“.
С старта на пролетния полусезон армейците успяват да извоюват първото място с десет поредни победи. На 12 април 2009 г. в Търговския регистър официално е публикувана информацията с новите собственици и новите управителен и надзорен съвети. Въпреки че води през по-голямата част от първенството в крайна сметка ЦСКА остава на второ място само на 1 точка от Левски. За следващият сезон от ръководството съобщават, че възнамеряват да наравят селецкия изцяло от български футболисти.
През новия сезон ЦСКА играе в турнира Лига Европа, като армейците започват участието си от трети квалификационен кръг срещу североирландския ФК Дери Сити, а в плейофите отстраняват и отборът на Динамо Москва. На жребия, изтеглен на 28 август 2009 година в Монако, ЦСКА попада в група „Е“ заедно със отборите на АС Рома, ФК Фулъм и ФК Базел. Във вътрешното първенство армейците имат 4 поредни победи без допуснат гол и и общо 9 мача без загуба. На 7 септември 2009 е свикана конференция на която е обявено че ЦСКА има нов генерален спонсор - мобилният оператор Глобул. След загубите от Миньор и Литекс в „А“ група и Базел в Лига Европа треньорът на ЦСКА Любослав Пенев отстранява футболистите Давид Да Силва, Иван Караджов, Йордан Тодоров, Павел Виданов, Кирил Котев, Иван Иванов, Маркиньос, Тодор Тимонов, Светослав Петров заради неспазване на режима[29]. На следващият ден президентът на ЦСКА Димитър Борисов опрощава наказанията на Тодор Тимонов, Павел Виданов, Маркиньос и Давид Силва[30]. След вторият мач с Базел Любо Пенев обяви, че ще подаде оставка заради намесата на ръководството в спортно-техническите решения[31]. Въпреки, че е подал оставка Любо Пенев води отбора в следващият кръг от „А“ група срещу Славия. След изразената подкрепа от страна на феновете и обещание от страна на ръководството за ненамеса в решенията му Пенев склони да остане в отбора и оттегли оставката си[32]. Въпреки амнистирането на провинилите се футболисти, някой от тях не вземат участие до края на полусезона. В последните мачове ЦСКА записа три поредни равенства и остана на 2-ро място във временното класиране след изиграването на есенният полусезон, на 4 точки от първият Литекс. В Купата на България ЦСКА отстрани отборите на Свиленград и Литекс и ще участва на четвъртфинал през пролетта. В Лига Европа армейците останаха на последно място в групата с 1 спечелена точка срещу Фулъм в София и 5 загуби. В края на годината футболистите Иван Иванов и Иван Караджов бяха наръгани с нож, след кавга с охранител.[33]
На 13 януари 2010 Любослав Пенев е освободен, след събрания на НС и УС, заради разминаване в целите. [34] На следващият ден бе обявено, че новият треньор на ЦСКА ще е Миодраг Йешич.[35] Йешич обаче не успява да прекрати договора си с либийският Ал Итихад.[36] На 17 януари 2010 на пресконференция официално е обявено, че новият треньор на отбора е румънецът Йоан Андоне. След началото на полусезона ЦСКА записва лоши игри и от 5 мача печели само 2. В мача срещу Локомотив (Мездра) фенове на ЦСКА навлизат на стадиона за саморазправа с играчите и ръководството. Мачът е спрян и на ЦСКА е присъдена загуба с 3:0. На 30 март официално е обявено, че Йоан Андоне напуска отбора, а на негово място е назначен Адалберт Зафиров. ЦСКА отпада от купата на България в мач срещу бъдещият носител Берое. На 22 април за старши треньор е назначен Димитър Пенев, който ще води отбора заедно с главният мениджър Зафиров, тъй като Зафиров няма лиценз УЕФА „Про“. До края на сезона част от чужденците напускат отбора по взаимно съгласие. ЦСКА завършва сезона на 2-ро място след новият шампион Литекс и ще играе от трети предварителен кръг в Лига Европа следващият сезон. От ЦСКА заявяват стадион „Васил Левски“ за домашен, тъй като Българска армия не покрива критериите за лицензиране. На 13 май официално е обявено, че треньор на отбора от 30 юни 2010 ще е Павел Дочев.
Подготовката за сезон 2010/11 се води в Германия, като армейците записват противоречиви резултати, като побеждават Арминия Билефелд и ПАОК, но падат от Рот-Вайс (Оберхаузен) и побеждават трудно младежкият отбор на Хановер 96. Представянето на отбора е срещу новакът във вишата лига на Кипър Олимпиакос (Никозия), от когото ЦСКА губи катастрофално с 5:1. Загубата води до недоволството на публиката, част от която настоява за оставката на Павел Дочев. След много слаб старт на първенството и загуби от Левски и Черноморец и равенство срещу Видима Дочев подава оставка. За нов треньор на ЦСКА е назначен македонецът Георге Йовановски. В Лига Европа армейците успяват да се класират в групите след домашни победи срещу аутсайдерите северноирландският ФК Клифтънвил и уелският ФК Дъ Ню Сейнтс с по 3:0, а реваншите завършват съответно 1:2 за ЦСКА и 2:2. При жребият за групите ЦСКА попада в група „L“ с ФК Порто, Бешикташ и ШК Рапид Виена. Под ръководството на Гьоре Йовановски ЦСКА продължава със слабите резултати, а феновете засилват протестите си срещу ръковоството на отбора. На 21 октомври 2010, след загуба от Рапид (Виена) с 2:0, Йовановски е освободен, а до края на сезона отбора ще се води от помощник треньорът Милен Радуканов. На 4-ти ноември ЦСКА записва първа победа в групите на Лига Европа. Армейците побеждават Рапид с 2:1 във Виена.
През годините отборът е носил различни имена[37]:
- АС-23 от 1923 до 1944;
- Чавдар от 1944 до 1948 след обединение със Спартак и Шипка-Победа;
- ЦДВ през 1948 след обединение с физкултурното подразделение на ЦДВ;
- Септември при ЦДВ през пролетта на сезон 1947/48 и сезон 1948/49 след обединение със Септември;
- Народна войска през 1950;
- Ц.Д.Н.В. през сезони 1951 и 1952;
- Отбор на Софийския гарнизон през 1953;
- ЦДНА от сезон 1954 до сезон 1961/62;
- ЦСКА „Червено знаме“ от 1962/63 до 1967/68 след обединение с ДФС Червено Знаме;
- ЦСКА „Септемврийско знаме“ от 1968/69 до 1984/85 след обединение с ДФС Септември;
- ЦФКА „Средец“ от 1985/86 до 1988/89 след разформироването на отбора;
- ЦСКА от 1989/90 до днес;
ЦСКА е най-успешния български отбор в европейските клубни турнири със своите достигнати 2 полуфинала за КЕШ (1967, 1982) и 1 полуфинал за КНК (1989). Отборът има и 4 четвъртфинала за КЕШ.
Добил е прозвището „убиец на европейски шампиони“.[38] В историята си отборът се изправя срещу четири първенци на Европа, като в три от случаите европейският шампион е детрониран. Първият от тях е „Аякс Амстердам“ през 1974 г. (2:0 и 0:1), Нотингам Форест през 1981 г. (1:0 и 1:0) и „Ливърпул“ през 1982 г. (2:0 и 0:1). През 2005 г. ЦСКА отново срещна европейския шампион „Ливърпул“. Въпреки че не го отстранява, ЦСКА успява да го победи (1:0) на известния стадион „Анфийлд“.
ЦСКА е отстранявал и отбори като „Динамо“ (Букурещ) (8:1 и 2:3), „Ювентус“ (4:1 и 0:2), „Партизан“ (2:1 и 4:1), „Олимпиакос“ (3:1 и 0:1), „Панатинайкос“ (2:1 и 2:0, 2:0 и 1:0), „Реал Сосиедад“ (1:0 и 0:0), „Монако“ (0:0 и 2:0, 2:2 и 2:1), „Спарта“ (Прага) (2:2 и 3:0), „Рода“ (2:1 и 1:2, 4:3 след дузпи), „Парма“ (0:0 и 1:1), „Шахтьор“ (Донецк) (3:0 и 1:2), „Байер“ (Леверкузен) (1:0 и 1:0). ЦСКА е побеждавал и „Атлетико Мадрид“ (1:0), „Байерн Мюнхен“ (2:1, 4:3), „Борусия“ (Дортмунд) (4:2), „Валенсия“ (2:1), „Аустрия“ (Виена) (3:2), но не е успял да ги отстрани.
Общата равносметка от участието на ЦСКА в европейските клубни турнири (КЕШ, УЕФА и КНК) (към края на август 2010 г.) е 202 мача, 82 победи, 41 равни и 79 загуби при голова разлика 301:277.
- 31 пъти Шампион на България (1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962, 1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976, 1980, 1981, 1982, 1983, 1987, 1989, 1990, 1992, 1997, 2003, 2005, 2008).
- 19 пъти носител на Националната купа (9 пъти на Купата на Съветската армия (1951, 1954, 1955, 1961, 1965, 1969, 1972, 1973, 1974) и 10 пъти носител на Купата на България (1981, 1983, 1985, 1987, 1988, 1989, 1993, 1997, 1999, 2006).
- 4 пъти носител на Купата на Съветската армия (когато вече не е Национална купа) (1985, 1986, 1989 и 1990)
- 3 пъти носител на Суперкупата на България (1989, 2006, 2008).
Построен е през периода 1965-1967 г. на мястото на старото игрище на АС-23 и е основно реконструиран през 1982 г., когато му е поставено и електрическо осветление. От 1923 до 1944 г. стадионът се казва „АС-23“, от 1944 до 1949 г. – „Чавдар“, в периода 1949-1990 г. носи името „Народна армия“, а от 1990 до сега – „Българска армия“.
Към 2005 г. има 22 015 седящи места, разпределени в 4 сектора – Сектор А (6417 места), Сектор Б (4889 места), Сектор В (5689 места) и Сектор Г (5020 места). Покритите места на стадиона са 2100. Игралното поле е с дължина 105 метра и ширина 66 метра. Освен футболното игрище, спортният комплекс има тенис кортове, баскетболна зала и лекоатлетическа писта, зали за пресконференции и за ветераните и Музей на славата.
През 2000 г. стадионът е оборудван с нова озвучителна уредба „"Динакорд“ – 48 киловата. Осветеността на точка от игровото поле може да бъде 2100 лукса. По време на всички международни мачове се осигуряват до 120 телефонни връзки.
Стадион „Българска армия“ е клубният стадион на ПФК ЦСКА (София).
Емблемата на АС-23 е съставена от типичния български символ – изправен лъв и кръг, символизиращ безкрайността, вечността и божественото.[39]
При обединенията през 1944 г. е сменен основният цвят на емблемата от черен на червен.[3]
Червеното символизира мъжкото начало, творческата сила и плодородието.[40] То е класически хералдически цвят, различен от пурпура. Свързва се с любовта и агресията. Червената планета е на бога на войната, червен е цветът на униформата на римските легиони.[41] В контекста на обществено-политическата и културната обстановка на това време червеното може да се свърже с комунистическата идеология, чиито символи са още сърп и чук, житните класове и петолъчката.[42][43] Червените знамена са тези на Френската революция, а по-късно и на Октомврийската като символ на борбата на онеправданите и свободата.[44]
Нова емблема се създава при обединението на „ЦДВ“ и „Септември“: 3 кръга, наложени един върху друг, с цветове бяло-зелено-бяло. В най-външния са разположени житни класове които са символ на плодородието и успеха.[45] В центъра на емблемата е поставена червена петолъчка, символ на военната мощ и войната.[46] В емблемата присъства и прегъната на четири места лента с надпис „ЦДВ“ (1948-1949), „ЦДНВ“ (1950-1953), „ЦДНА“ (1954-1962). В периода 1948-1962 единствено е сменяно името на отбора.
След обединението с ДФС Червено знаме в емблемата са заменени житните класове с дъбови листа, символ на силата и издръжливостта.[47] В зеления кръг е добавен българският трибагреник, а под лентата е добавено съкращението ЧЗ (Червено знаме). В лентата името ЦДНА е заменено с ЦСКА.
През 1964 г. се появява вариант на емблемата на ЦСКА Червено Знаме, в който липсва съкращението ЧЗ, дъбовите листа са по-големи, а лентата се извива в полукръг в двата края на който пише ЧЕРВЕНО и ЗНАМЕ
През 1968 г. е наравена нова промяна в емблемата след обединението със „Септември“. Премахнат е зеленият кръг, на негово място са сложени дъбовите листа, а на тяхно място е сложен червен (или бял) полукръг, вътре с надпис „*СЕПТЕМВРИЙСКО ЗНАМЕ*“. Червената лента вече завършва с българския трибагреник.
За евротурнирите се използва друга емблема, представляваща червен щит с петолъчка в горния край. В средата на щита пише „ФК ЦСКА“, а под надписа стоят четири вертикални червени райета и футболна топка.
След разформироването на отбора е измислена изцяло нова емблема, представляваща щит с крепостни бойници в горната част. В горната му част е сложен надпис „Ф. К.“, а в долната – надписът „*СРЕДЕЦ*“. В центъра на емблемата има голяма буква „С“, в чийто център има петолъчка, обгърната с кръг. Емблемата официално е използвана до 1989 г.
През 1987 г. се появява нова емблема на СК ЦСКА използвана неофициално и от футболният клуб ЦФКА „Средец“, представляваща щит, в чиято горна част има надпис „ЦСКА“, а под него е вписан друг щит с надпис „ФУТБОЛЕН КЛУБ“.[48][49] Най-отдолу 2 изправени лъва поддържат футболна топка. В краката им стоят надписите „СОФИЯ“ и „1948“. През 1989 г. след отделянето на Септември се появява нова емблема, стилизирана от предишните с изключение на тези от 1985 и 1987 г.[49] В бял кръг с червен кант са вписани в полукръг шест дъбови листа, обграждащи червена петолъчка. В долната част на емблемата има червена лента, прегънат на 4 места и завършващ с българския трибагреник. В лентата има надпис „ЦСКА“, а под нея – годината 1948.
След смяната на режима в България е решено да се използва моделът от 1987 г. тъй като червената петолъчка в нея тогава се свързва с комунистическото управление.
През 1998 г. със смяната на ръководството и обособяването на ЦСКА в АД временно се използва емблемата на ЦСКА „Септемврийско знаме“ с изключение на надписа „Септемврийско знаме“, а впоследствие за официална емблема се използва създадената през 1989 г., която става официална за всички отбори членуващи в ОСК ЦСКА (София)
През 2005 г. след спечелване на 30-тата титла към емблемата са добавени 3 златни звезди.
 „Атлетик-Слава `23“ (1923-44) |  „Чавдар (от 1948 — ЦДВ)“ (1944-48) |  „Септември при ЦДВ“ (1948-49) |  „ЦДНВ“ (1950-1953) |
 „ЦДНА“ (1954-1962) |  „ЦСКА Червено Знаме“ (1962-1968) |  „ЦСКА Червено Знаме“ вариант(1964-1968) |  „ЦСКА Септемврийско Знаме“ (1968-1985) |
 „ЦСКА Септемврийско Знаме“ вариант (1968-1985) |  „ЦСКА Септемврийско Знаме“ вариант за Евротурнирите (1968-1985) |  „ЦФКА Средец“ (1985-1989) |  „ЦСКА“ (1987-1988) и (1990-1998) |
 „ЦСКА“ (1998) |  „ЦСКА“ (1989) и (1998-2005) |  „ЦСКА“ (2005+) |
Настоящ състав
Треньорско ръководство
| Нац. | Треньор | тип. | Заб. |
|---|---|---|---|
 | Милен Радуканов | старши треньор | |
| Сашо Борисов | помощник-треньор | |
| Тодор Янчев | играещ помощник-треньор | от 17 декември 2010 г.[50] |
| Светослав Петров | помощник-треньор | от 20 декември 2010 г.[51] |
| Петко Петко | треньор на вратарите | от 3 януари 2011 |
| Йордан Йорданов | треньор на вратарите | до 3 януари 2011 |
 | Иван Йовановски | кондиционен треньор | |
| Димитър Димитров (Каубоя) | спортен директор |
Треньорско ръководство до 21 октомври 2010
| Нац. | Треньор | тип. | Заб. |
|---|---|---|---|
| Георге Йовановски | старши треньор | |
| Борче Мицевски | помощник треньор | |
| Сашо Борисов | помощник треньор | |
| Милен Радуканов | помощник треньор | |
| Йордан Йорданов | треньор на вратарите | |
| Димитър Димитров (Каубоя) | спортен директор |
Треньорско ръководство до 16 август 2010
| Нац. | Треньор | тип. | Заб. |
|---|---|---|---|
| Павел Дочев | старши треньор | |
| Адалберт Зафиров | помощник треньор | до 11 август 2010 |
| Методи Деянов | помощник треньор | |
| Милен Радуканов | помощник треньор | |
| Петко Петков | треньор на вратарите | |
 | Кристиан Мури | кондиционен треньор | |
| Димитър Димитров (Каубоя) | спортен директор |
Временно класиране
| № | Отбор | М | П | Р | З | ГР | Т | |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | Литекс (Ловеч) (ш) | 15 | 11 | 4 | 0 | 25:8 | +17 | 37 |
| 2 | Левски (София) | 15 | 10 | 2 | 3 | 32:15 | +17 | 32 |
| 3 | Черноморец Бургас (Бургас) | 15 | 7 | 7 | 1 | 12:7 | +5 | 28 |
| 4 | Локомотив (София) | 15 | 9 | 1 | 5 | 31:18 | +13 | 28 |
| 5 | ЦСКА (София) | 15 | 7 | 5 | 3 | 22:15 | +7 | 26 |
| 6 | Локомотив 1936 (Пловдив) | 15 | 7 | 5 | 3 | 27:14 | +13 | 26 |
| 7 | Берое (Стара Загора) (к) | 15 | 6 | 5 | 4 | 15:15 | 0 | 23 |
| 8 | Славия 1913 (София) | 15 | 7 | 2 | 6 | 25:20 | +5 | 23 |
| 9 | Черно море (Варна) | 15 | 7 | 1 | 7 | 17:21 | -4 | 22 |
| 10 | Монтана 1921 (Монтана) | 15 | 4 | 4 | 7 | 17:21 | -4 | 16 |
| 11 | Калиакра (Каварна) (н) | 15 | 4 | 4 | 7 | 9:19 | -10 | 16 |
| 12 | Академик (София) (н) | 15 | 3 | 3 | 9 | 10:21 | -11 | 12 |
| 13 | Миньор (Перник) | 15 | 3 | 3 | 9 | 18:30 | -12 | 12 |
| 14 | Пирин (Благоевград) | 15 | 2 | 5 | 8 | 10:21 | -11 | 11 |
| 15 | Сливен 2000 (Сливен) | 15 | 2 | 4 | 9 | 12:22 | -10 | 10 |
| 16 | Видима-Раковски (Севлиево) (н) | 15 | 2 | 3 | 10 | 12:27 | -15 | 9 |
Треньори
Основна статия: Председатели на СК ЦСКА
- генерал-лейтенант Георги Дамянов (почетен)
- генерал-майор Боян Българанов
- генерал-лейтенант Иван Кинов
- армейски генерал Добри Джуров
- генерал-полковник Георги Моменков
- генерал-полковник Здравко Георгиев
- генерал-лейтенант Стою Стоев
- генерал-лейтенант Ангел Пенков
- генерал-лейтенант Иван Иванов
- професор полковник Георги Христов
- генерал-лейтенант Тако Кръстев
Началници на ФК ЦСКА (1948-1991)
- майор Александър Николов (1948–1952)
- капитан Мишо Микулаш (1952–1954)
- майор Петко Дудов (1954–1959)
- полковник Любомир Константинов (1960–1961)
- полковник Петко Дудов (1961–1963)
- полковник Александър Николов (1963–1965)
- полковник Мишо Микулаш (1965–1975)
- полковник д-р Стефан Божков (1976–1978)
- полковник проф. Георги Христов (1979–1986)
- полковник Господин Чолаков (1986–1991)
Президенти на ФК ЦСКА
- Борис Станков (1990 – март 1991)
- Валентин Михов (март 1991 – 29 юни 1993)
- Борис Станков (29 юни 1993 – декември 1993)
- Петър Калпакчиев (декември 1993 – 1 юни 1994)
- Илия Павлов (1 юни 1994 – юли 1999)
- Любослав Пенев (юли 1999 – 22 юни 2001)
- Васил Божков (2001 – 5 декември 2006)
- Александър Томов (5 декември 2006 - 5 юни 2008)
- Емил Костадинов (и.д.) (5 юни 2008 - 2 юли 2008)
- Димитър Пенев (и.д.) (2 юли 2008 - 10 юли 2008)
- Александър Томов (юли 2008 - 9 април 2009)
- Димитър Борисов (9 април 2009 - до сега)
Собственици на ПФК ЦСКА АД
- Любослав Пенев (юли 1999 – декември 1999)
- Васил Божков (декември 1999 – 5 декември 2006)
- Прамод Митал (5 декември 2006 - 24 декември 2008)
- период на продажба (24 декември 2008 - 6 март 2009)
- Димитър Борисов и Иво Иванов (7 март 2009 - до сега)
Настоящо ръководство
- Собственици – Димитър Борисов и Иво Иванов (чрез фирма „Титан Спорт“ ЕАД)
- Почетен президент - Димитър Пенев
- Президент - Димитър Борисов
- Председател на надзорния съвет – Димитър Борисов
- Членове на надзорния съвет - Димитър Борисов, Иво Иванов, Димитър Пенев
- Председател на УС – Андрей Кирилов
- Членове на управителния съвет - Андрей Кирилов, Венцислав Живков, Сукияс Кираджибашан
- Изпълнителни директори - Венцислав Живков
- Спортно-технически директор - няма
За контакти
- Адрес: София, бул. „Драган Цанков“ №3
- Телефон: +359 02 9633477
- Факс: +359 02 9633902
Футболисти, играли в ЦСКА
На олимпийските игри в Мексико през 1968 г. българският национален отбор печели сребърните медали. Армейски футболисти тогава са Стоян Йорданов, Иван Зафиров, Кирил Станков, Петър Жеков и Аспарух Никодимов.
На олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. българският отбор печели бронзовите отличия. В него участват на Георги Найденов, Кирил Ракаров, Манол Манолов, Никола Ковачев, Стефан Божков, Гаврил Стоянов, Димитър Миланов, Георги Димитров (Червения), Панайот Панайотов, Крум Янев и Иван Колев.
Спонсори
| От | До | Спосор | Забележка | ||
|---|---|---|---|---|---|
| 1948 | 1989 | без спонсор | |||
| 1989 | 1990 | COMCO | Транспортна фирма подразделение на Willi Betz | ||
| 1990 | 1996 | Sintofarm | Италианска фармацевтична компания | ||
| 1996 | 1999 | Мултигруп | Собственост на председателя на ЦСКА по това време Илия Павлов. Изписвано на екипите Multigroup | ||
| 1999 | 2005 | без спонсор | |||
| есен 2001 | Sintofarm | за Купата на УЕФА | |||
| есен 2003 | Transimpex | За Шампионска лига и Купата на УЕФА. Фирма за маркови облекла. | |||
| 2005 | май 2008 | vivatel | Мобилен оператор. | ||
| юни 2008 | август 2009 | без спонсор | |||
| септември 2009 | до сега | Глобул | Мобилен оператор. Изписвано на екипите GLOBUL | ||
Няма коментари:
Публикуване на коментар