Уикипедия на България: България на Балканския полуостров.

Географска карта на Балканския полуостров

Балканският полуостров е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно и Средиземно море. Площта му е около 505 000 км², а населението около 53 000 000 души. Най-високата му точка е връх Мусала - Рила, България.

Съдържание

[скриване]

История на названието Балкански полуостров [редактиране]

Названието Балкански полуостров е било предложено за първи път и въведено в научните среди от немския географ Аугуст Цойне през 1808 г. в публикуваната от него книга „Опит за научно описание на земята“. Предлагайки това название, Аугуст Цойне се е ръководел от две обстоятелства. На първо място това била аналогията с названията на другите два южни европейски полуострова: Апенинския полуостров и Пиренейския полуостров. Те получават имената си от планините, които доминират на тях или ги ограничават на европейския материк. На второ място, немският географ е повлиян от наложената от античните географи представа, че планината Хемус (Балкан, Стара планина) е пресичала хоризонтелно полуострова и се е простирала без прекъсване от Черно море до полуостров Истрия. Предполагало се е, че тази планинска верига не само дава географски облик на земите, южно от река Дунав, но и че ги отделя от останалата територия на Европа. Доминирало схващането, че планинската верига, наричана все по-често Балкан, представлявала естествена северна граница на земите, които Аугуст Цойне означава като „Балкански полуостров“.

Произход [редактиране]

Протоиндоевропейската дума b(h)erg(h)o означава ‘планина’ [Иван Дуриданов. В кн.: Езикът на траките. Наука и изкуство, София, 1976]. От тази дума е произлязла думата ‘berg’ в езика на траките, означаваща “високо място, бряг, планина”. При славяните тя е станала ‘бряг’, а при германските народи ‘berg’ – планина.