Цветя в българия

Бяла водна лилия (Nymphaea alba) е вид покритосеменни растения от семейство Водни рози (Nymphaeaceae). Тя е водно растение, обитаващо спокойни водоеми с дълбочина от 30 до 150 cm. Разпространена е в Европа и части от Северна Америка и Близкия Изток. Листата достигат 30 cm в диаметър те могат да се разпрострат в радиус от 75 cm по повърхността на водата. Най-красивото водно цвете.
Засаждат се малко на брой растения, които да не покриват цялата водна повърхност.
През зимата трябва да се държи в избено помещение в дървен съд с вода. След настъпването на пролетта се потопява във водата на дълбочина 30 - 60 см.

                                 
                                                                             РОЗА
    
 Розата (Rosa) е род покритосеменни растения от семейство Розоцветни (Rosaceae). Той включва 100-150 вида храсти и лиани, разпространени главно в Азия, в по-малка степен в Европа, Южна Америка и Северозападна Африка. Много видове и хибриди се отглеждат като декоративни растения по целия свят. Маслодайните рози се отглеждат като етеричномаслени култури.Стъблото е покрито с остри бодли. Цветовете му варират от светлозелен до тъмнокафяв.      Счита се, че отглеждането на рози за получаване на розова вода и по-късно на розово масло е започнало в Индия и Египет. С придвижването на турците и арабите през 9 век то е пренесено в Персия и Тунис. Търговията с розово масло в Европа е започнала през 16 век, а първите данни за розови насаждения по нашите земи са от 17 век — около Одрин, а в пределите на днешна България първите документални сведения са от 1712 г. за землището на с. Войнягово, Карловско. Със сигурност се знае, че в средата на 19 век се е формирала така нар. Розова долина, в района между Казанлък, Карлово и Стрелча.