С тържество в село Сребърна ще бъдат отбелязани 60 годишнината от природозащитните дейности в резерват "Сребърна" и 25 години от създаването на музея, съобщава ruseinfo. Тържеството започва от 11.00 часа в Природонаучния музей на с. Сребърна и е организирано от Регионална инспекция по околната среда и водите и община Силистра. Поканени са много държавни институции, представители на научните среди, нестопански организации, бизнес, граждани от региона, журналисти и др. В програмата на тържеството са включени изпълненията на фолклорен състав към читалище "Възраждане" в с. Сребърна и пенсионерския клуб, както и музиканти от Фолклорен ансамбъл "Силистра", към Народно читалище "Доростол". Тържеството финализира кампанията "Преоткрий Сребърна", стартирала в края на февруари тази година. Целта и беше да популяризира неизвестни за широката публика данни за биологичното разнообразие, историята, бита, нравите, обичаите, поминъка на местното население, легенди, свързани с резервата Сребърна. По време на кампанията Регионална инспекция по околна среда и води в Русе обяви редица конкурси- за детска и компютърна рисунки, за минипроекти, насочени към "Неизвестното минало на Сребърна". Проявите бяха организирани и проведени в партньорство с община Силистра, кметство Сребърна, Природонаучния музей към резервата, Центъра за ученическо, техническо и научно творчество - Силистра, Регионален инспекторат по образование-Силистра и дрДелфинариума
Делфинариумът е уникално атракционно съоръжение. Разположен е сред зеленината в северната част на варненската Морска градина, с чудесен изглед към морето. Открит е на 11.08.1984 г. и е един от символите не само на Варна, а и на българския туризъм. Делфинариумът е неотменна точка в програмите на всички туристи, посещаващи Черноморието.
Сградата впечатлява с футуристичната си конструкция и фасада от алуминий и стъкло. Делфинариумът е проектиран от колектив под ръководството на известния архитект Симеон Саралиев (1948 - 2008) и е открит за посещения на 19 август 1984 г. Самата постройка е изпълнена като лека пространствена конструкция във формата на стъклен куб с размери 30 х 30 метра и височина 14 метра. Тя има три амфитеатрално разположени трибуни, с общо 1200 места. Под нивото на залата за зрители се намира инсталационният етаж, където са дозаторните и филтърните устройства, помпи и други съоръжения, както и вентилационната уредба. Интересна подробност е, че изкопните работи по инсталационния етаж и самите басейни са се извършили след монтирането на носещата покривна конструкция.
През последните четири години в делфинариума бяха инвестирани над 1 милион евро за преоборудване с най-съвременни системи за поддържане на оптималния жизнен режим, както и за пълната климатизация на залата.
Друго оригинално съоръжение е разположената в източната част на Делфинариума кафе-сладкарница. В закритата й зала има 70 места, със специални прозорци към басейна, които дават възможност за подводно наблюдение на делфините. Сладкарницата има и лятна тераса, от които се открива панорамна гледка към целия Варненски залив.
Басейнът повтаря точно т.нар. „американски стандарт” за отглеждане на морски бозайници. Тъй като първите делфинариуми са построени в САЩ, този стандарт е еталон за целия свят. Има размери 15 на 12 м и дълбочина 6 м. Свързан с него е построен и по-малък басейн с дълбочина 3 м. Водата за тях се засмуква на разтояние 180-200 м. навътре в морето и достига до делфинариума през собствен тръбопровод и помпена станция. Тук водата циркулира непрекъснато в затворен кръг през система от филтри и дозатори, като дезинфекцията, избистрянето и поддържането на другите и характеристики става автоматизирано. Обемът на водната маса е 1200 куб.м.
Делфините (Delphinidae) са семейство морски бозайници от разред Китоподобни. Думата делфин идва от гръцкото δελφίς, което ще рече с утроба, т.е. те не са риби, а бозайници, чието самостоятелно развитие е започнало преди около 10 милиона години. Съществуват 36 съвременни вида делфини, повечето океански, но има и такива, които се срещат в сладки води.
Първите делфини са пристигнали във Варна през 1984 от кубински делфинариум. Те са от вида Tursiops truncatus (бутилконоси делфини) и са от водите на Гватемала. Първият треньор на варненските делфини е Петер Бьозенекер. В световен мащаб винаги се е считало, че ражданията на делфини в изкуствена среда са рядкост. Благодарение на създадените отлични условия и професионални грижи, полагани от екипа на Феста Делфинариум, тук ражданията са нормална практика.
В момента се отглеждат 6 делфина - 2 мъжки и 4 женски - Кимбо, Доли, Попи, Йоана, Бимбо и Айлийн, като половината от тях са родени във Феста Делфинариум.
"Работната" седмица на делфините е 6-дневна, понеделник е денят им за почивка и разтоварване. Този режим не е бил променян дори и при най-високопоставени посещения в делфинариума. Дневната дажба от храна се дава на 5-6 пъти. Менюто е съставено от 8 до 10 кг бяла риба, цаца, хек, калмари, а любимият деликатес на делфините е херингата. Тренировките включват елементи от представлението, които трябва да се дообработят, затвърждаването на вече познати, както и заучаването на нови упражнения. Докато посетителите очакват началото на представлението, наблюдават играта на делфините в малкия 3-метров басейн през панорамното стъкло на сладкарницата.
"Те са много забавни, по интелект са по-близо до хората, отколкото до животните. Постигат отличен контакт с публиката и със своите треньори. Радват се на овациите в залата, възприемат ги така, както ги възприемат и хората. В повечето делфинариуми по света делфините са от вида, който специалистите наричат “атлантически бутилконоси” делфини, родината им е Карибско море. В Черно море също има делфини, но те са защитен вид и е забранено да се използват за атракционни цели. Ние от Феста делфинариум също участваме в защитата на черноморските делфини. Ангажиментът ни е екипи на Феста делфинариум да лекуват и да връщат в морето на собствени разноски пострадалите морски бозайници. Това се случва доста често. Последният подобен случай беше наскоро, когато ранен делфин беше излязъл на брега край гр. Балчик”- разказва г-н Василев, Мениджър във Феста Холдинг."Ние работим с опитен екип. За нашите делфини се грижат специалист биолог, ветеринарен лекар. Това са хора, които от дълги години се занимават с тях, познават биологията на животните и могат да реагират професионално във всяка една ситуация. Който иска да бъде треньор на делфини - акробати, трябва преди всичко да е добър и отзивчив като човек. Животните усещат отношението към тях и отговарят по подобаващ начин. Те са като нас, имат своите настроения, боледуват от болести, близки до човешките, затова ние се грижим за тях като за хора” - допълва г-н Василев.
„Делфините са ми като деца, обичам ги много. Когато нещо им се случи, тежко го изживявам…”, разказва Илиян, който от 15 години работи като треньор във варненския делфинариум. Грижи се за делфините, обучава ги, плува в басейна им, а когато са нещастни, страда заедно с тях. Познава характера на всеки делфин, а за някои казва, че ги е отгледал от бебета.
„Денят започва с медицински преглед и специално хранене. Слагаме витамини в специално подбрана риба, подготвена по определен начин, след това се оглеждат уредите, с които се работи и чак тогава започва програмата. След всяка програма, ако нещо не се е получило, правя съвсем лека тренировка на самото представление, за да можем да го затвърдим и да го направим по-добро”
Парк Рила
площ: 81 046 хектара
- горите покриват 53 481 хектара
- безлесната зона е 27 565 хектара
- 90% от екосистемите са естествени
- има 4 резервата с обща площ 16 222,1 хектара
- най-висок връх: Мусала – 2925 м. надморска височина
- най-ниска точка: над Благоевград, около 800 м. надморска височина Национален парк “Рила” e най-големият национален парк в България. Разположен е на 100 км. южно от София, в централните и най-високи части на Рила планина. В него се опазват: саморегулиращи се екосистеми, които притежават значително биологично разнообразие; съобщества и
местообитания на редки и застрашени видове; исторически паметници със световно значение за науката и културата. Оттук извират едни от най-пълноводните и дълги реки на Балканския полуостров. Името Рила произхожда от тракийското “роула”, което означава “много вода”. По-голямата част от територията на Парка е покрита с вековни гори от смърч, бяла мура и бял бор. Установените досега в Парка видове висши растения представляват 38,35% от висшата флора на България. Общият брой на ендемитите (видове с ограничено географско разпространение) е 57. От тях локалните ендемити са 3 вида, българските – 18, а 36 вида са балканските ендемити. Общият брой на реликтите (видове, остатък от минали геологични епохи) на територията на Парка е 105 (74 вида от ледниковия период и 31 вида от Терциера). От видовете висши растения на територията на Парка, в Червената книга на България са вписани 98 – 13% от всички видове в Червената книга. 141 вида са лечебните растения, 20 от тях са в Червената книга, a защитени от Закона за защита на природата са 8 вида. Мъховете са 282 вида, гъбите – 233 вида (11,6% от установените в България), а водораслите – 130 вида.
Тази част на Рила планина обитават 2934 вида от безгръбначните и 172 вида от гръбначните животни в България. Птичият свят е представен от 99 вида, което е около 30% от гнездящите видове в страната, a 94 вида са с консервационен статус. От гръбначните животни, които се срещат в Парка, 121 вида са вписани в българската Червена книга, 15 вида – в европейската Червена книга, 24 вида – в червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN), а 158 – в списъците към Бернската конвенция. Oт безгръбначните животни 41 вида са включени в световни и европейски списъци на застрашени видове.
В Национален парк “Рила” са представени 60 типа хабитати, според класификацията CORINE (методология за описание на природни местообитания, създадена в рамките на Проекта на Комисията на Европейския съюз CORINE BIOTOPS). От тях 29 са с високо консервационно значение и фигурират в Списъка на застрашените хабитати, изискващи специални мерки за опазване, според Директивата за хабитатите на Европейския съюз и Резолюция 4, свързана с нея.
Паркът обхваща и просторни билни тревни съобщества, повече от 100 върхове с надморска височина над 2000 м., скални стени, пропасти, пещери, дълбоки каньони и водопади. На територията на Парка са разположени около 120 езера, от които 70 са от ледниковия период.
Национален парк “Рила” е любимо място за туристи, природолюбители и естествоизпитатели. Паркът е създаден, за да съхрани природата на планината и свързаните с нея традиции и поминък на местното население. България и българската общественост гарантират опазването на природното богатство чрез обявяването на Парка за национален на 24 февруари 1992 г. и създаването на специализирана управленска структура – Дирекция, която е регионален орган на Министерството на околната среда и водите. За опазването на дивата природа, Дирекцията работи съвместно с местни организации и доброволци. Национален парк “Рила” е една от най-ценните и най-големи защитени територии в Европа – втора категория според Международния съюз за защита на природата (IUCN). Паркът и четирите резервата в него са в Списъка на представителните защитени територии на ООН. Резерватът “Парангалица” и бившият “Маричини езера” (който е включен в територията на “Централен Рилски резерват”) са част от Световната мрежа биосферни резервати по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. На територията на Национален парк “Рила” се намира и най-големият резерват в страната – “Централен Рилски резерват” с площ 12 393,7 хектара, както и един от най-старите резервати в България – “Парангалица”, обявен през 1933 г.
Граници на Парка
Национален парк “Рила” е разположен в Рила планина (между 41°53´ и 42°19´ северна ширина, 23°07´ и 23°55´ източна дължина), в западната част на България. Паркът включва безлесните части по билото на планината и част от горските иглолистни комплекси под него, в четирите главни дяла на планината: източен, среден, югозападен и североизточен. Той обхваща около 30% от целия планински масив. Средната височина на върховете от основните била е около 2700 м. Тук се намира и най-високият връх в България и на Балканския полуостров – Мусала (2925 м.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар