Северното крайбрежие е завършекът на Добруджанското плато, което в северната си част е с ниска брегова ивица. При Дуранкулак и Шабла има обширни пясъчни плажове и няколко крайбрежни езера, при Тюленово, Камен бряг и нос Калиакра брегът е стръмен, образуван от червенообагрени твърди сарматски варовици и конгломерати, които се спускат 70 метра надолу до морето. Край Балчик и Каварна, варовиковите скали се прорязват от гористи долини. Релефът на крайбрежието около курортите Албена и Златни пясъци е хълмист, с типично изразен свлачищен, стъпаловиден характер. Лонгозните гори при устието на Батова река бележат началото на Франгенското плато. На юг от Варна са характерните за северната част лонгозни гори, особено гъсти край устието на река Камчия.
Стара планина потъва в Черно море при нос Емине, разделяйки условно бреговата ивица на южна и северна част. Южното крайбрежие е познато с неговите широки и дълги плажове за разлика от северното, което има по-скалист релеф.
В български териториални води се намират пет Черноморски острова:
- Света Анастасия (старо име Болшевик) - площ: 0,222 км2 [3] / 8,5 дка [4]
- Св. Иван - площ: 660 декара [5]
- Св. Петър - площ: 4-5 дка [6]
- Св. Кирик и Юлита (старо име: Св. Кирил) - площ: 82,589 дка [7]
- Св. Тома (известен още като Змийски остров) - площ: 3 дка [8] / 10 дка [9]
Полезните изкопаеми са привързани към геоложкия строеж и палеогеографското развитие на съответните области, които опират до черноморското крайбрежие. По-значителни са находищата на въглища в Добруджанския басейн, в Бургаско кафяви въглища (с. Рудник), природен газ в устието на р. Камчия, нефт и природен газ около Шабла и Тюленово. Значителни находища на манганови руди са разкрити във Варненско и устието на река Батова, медни в Медни рид, Росен баир и Върли бряг (Бургаско), магнетитни пясъци между Бургас и Поморие. Варовици се добиват в Моминото и Франгенското плато, кварцови пясъци край гр. Белослав, българити край гр. Българово. В Поморийското и Атанасовското езеро се добива сол, а от Поморийското езеро луга, от която се произвежда паста за зъби. Лечебна кал от Балчишката тузла и Поморийското езеро са използва за балнеолечение.
Лятото по черноморското крайбрежие е сравнително топло, а зимата мека (табл. 1). Средните януарски температури варират от около 0,8 оС (ст. Калиакра) до 3,4 оС (ст. Царево). Юлските температури са около 22-24 оС. Средногодишните амплитуди са сравнително ниски 20 21 оС. Безмразовият период по крайбрежието е най-висок за страната от април до ноември. По Северното Черноморие средногодишните валежи са най-ниски за страната (ст. Дуранкулак 438 мм, ст. Балчик 440 мм). На юг валежите достигат 500- 600 мм, а на места и повече. На север валежите са с късно пролетен и ранно летен максимум, а на юг със зимен максимум. На юг снежна покривка се образува рядко и се задържа кратко до няколко дни. Ветровете през по-голямата част от годината са западни и северозападни, като често през зимата и лятото се проявяват северни и североизточни ветрове. От местните ветрове най-характерни са бризите, които през деня духат от морето към сушата, а през нощта обратно.Климатът благоприятства преди всичко развитието на земеделието (лозарство, овощия, технически култури и др.) и туризма.
Повечето от реките формират оттока си извън територията на Българското черноморско крайбрежие. По-големи реки от север на юг са Батова, Провадийска, Камчия, Двойница, Хаджийска, Русокастренска, Средецка, Факийска, Ропотамо, Велека, Резовска река. В посока от север на юг се увеличава водоносността на реките. Максимумът на оттока за северните реки е пролетен, докато за реките на юг той е зимен. Минимумът на оттока е през августсептември. Подхранването на реките е предимно дъждовно до около 70- 80%. Със значително карстово подхранване са р. Девня, Батова, Провадийска. Модулът на оттока зависи в голяма степен от скалната основа. На север в районите с варовикова основа той е около 0,51 л/сек/км2, докато на юг в Странджа достига 810 л/сек/км2. По черноморското крайбрежие са разположени най-големите ни езера. Според произхода си те са лимани и лагуни. Най-големи сред лиманните езера са Варненското, Белославското, Шабленското, Мандренското, Бургаското, Атанасовското езеро. Лагуни са Поморийското езеро, Алепу, Аркутино и др. Най-дълбоко (19 м) и с най-голям воден обем (165 млн. м3) е Варненското езеро. Бургаското е най-обширно около 28 км2. Артезиански води са разкрити във Варненско, долината на р. Камчия и Бургаската низина. Минерални води бликат във Варненско и Бургаско.
Почвената покривка е разнообразна тук са разпространени всички зонални типове почви, характерни за страната ни. Черноземите и сивите горски почви са разпространени на север, канелените горски почви и смолниците на юг. В района на р. Велека на неголяма територия се разполагат жълтоземни почви. Край реките с широко разпространение са алувиално-ливадните почви. Върху варовиковите терени на север са разположени рендзините. Малки площи са заети от засолени торфенисти и блатни почви покрай езерата
Влиянието на Черно море е предопределило характера на растителността. Тук са разпространени редица топлолюбиви видове. В речните устия на реките Батова, Камчия, Ропотамо, Велека и др. са разпространени уникални лонгозни гори. В техния състав влизат много дървесни видове (ясен, бряст, елша, летен дъб, клен и др.) и редица увивни растения дива лоза, повет, скрипка, гърбач и др. От храстите са разпространени чашкодрян, калина и др. Из блатата на лонгозните гори вирее блатното кокиче. Тези гори периодично се заливат. В езерата и блатата по крайбрежието се срещат тръстика, теснолистен папур, ежова главичка, водна леща и др. В Странджа е разпространен източен бук, източен горун, благун, цер, странджанска зеленика, лавровишня, понтийско бясно дърво, колхидска боровинка, зайча сянка и др. В крайморските блата вирее водна лилия, а по дюните пясъчна лилия, ветрогон, острица, тамарикс и др. За Южното Черноморие са характерни смокинята и бадемът.
За Българското черноморско крайбрежие са характерни животински видове от Евросибирската, Средиземноморската и Ирано-Туранската фаунистична област. Животинският свят е представен от сърна, дива свиня, заек и др. От птиците се срещат чайка, гларус, бекас, чапла, рибарка, лястовица, дъждосвирец, дива патица, яребица и др. По нашето крайбрежие преминава западночерноморският прелетен път на птиците Виа Понтика. По него два пъти в годината прелитат на ята или поотделно пеликани, жерави, патици, гъски. От земноводните се срещат жаба дървесница, гръцка дългокрака жаба и др. От влечугите са разпространени вдлъбнаточел смок, голям стрелец и др. На юг се среща колхидски фазан и каспийска блатна костенурка. Езерата са богати на риба.
От дълбока древност районът на Черноморието е бил заселен и стопански усвоен, за което говорят многото археологически паметници. По Българското черноморско крайбрежие се е формирала добре обособена стопанска зона, в която са развити земеделието, промишлеността, транспортът и туризмът. Продължават усилията да се открият значителни находища на нефт и газ в българския шелф. Развити са риболовът и добивът на морска сол. Изградени са две големи пристанища Варненското и Бургаското, и редица по-малки, които позволяват развитието на относително по-евтиния морски транспорт. Чрез тях осъществяваме значителна част от вноса и износа на страната. Климатичните особености и широките пясъчни ивици са основата на морския ни туризъм. На тази база се изградиха редица курорти с национално и международно значение Слънчев бряг, Златни пясъци, Албена, Св. Константин и Елена, Дюни, Елените, Русалка и др. Тази интензивна стопанска дейност се е отразила неблагоприятно върху природната среда. В районите на Варна Девня и Бургас са силно замърсени въздушните басейни, водите на някои реки и езера, активизират се свлачищните процеси. За опазването на естествената природа са създадени два народни парка “Златни пясъци” и “Странджа”, както и 12 резервата биосферният резерват “Камчия”, “Калиакра”, “Атанасовско езеро”, “Пясъчна лилия”, “Ропотамо” и др. Особен интерес представлява “Змийският остров”, разположен на север от устието на р. Ропотамо. Тук могат да се видят ята от чайки, редкият за страната мишевиден гризач полевка на Понтер, както и кактуси от род Опунция, пренесени тук през 1932 г. Към защитените природни обекти се отнасят още Побитите камъни, свлачищното езеро Тауклиман, Лъвската глава в устието на р. Ропотамо, Маслен нос и др. Забранен е уловът на делфини и тюлен-монах, а на някои видове риба е ограничен с цел да се предотврати изчезването им. Срещу силните вълнения се строят укрепващи брега съоръжения. Провежда се специална програма за възстановяване на природната среда на Българското Черноморие. Запазването на екологичното равновесие не само по нашето крайбрежие, а в района на цялото Черноморие е от особено важно значение за бъдещето на организмовия свят, за здравето на населението в тези райони, за развитието на стопанския туризъм и други дейности. Сред най-важните задачи е оптимизирането на отношенията между човека и морето, което може да се постигне само с правилна екологична политика.
ТЕМПЕРАТУРИ И ВАЛЕЖИ В ИЗБРАНИ КЛИМАТИЧНИ СТАНЦИИ ОТ БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРСКО КРАЙБРЕЖИЕ Станция Калиакра н. Емине Царево Надм. вис. (м) 71 52 11 Ср. ян. t (С) 0,8 2,1 3,4 Ср. юл. t (С) 22,3 23,0 23,1 Год. амплитуда 21,5 20,9 19,9 Ср. год. t (С) 11,8 12,5 12,8 Год. сума на
валежите (мм) 412 514 570Най-големите градове по Черноморието са Варна и Бургас, които са съответно трети и четвърти по население в България.
На българското Черноморие функционират два големи пристанищни комплекса - Пристанище Варна и Пристанище Бургас. Поддържат се редовни фериботни линии Варна-Иличовск-Варна, Варна-Иличовск-Поти/Батуми-Иличовск-Варна и Бургас-Поти-Новоросийск-Бургас. Пристанища с регионално значение са изградени край повечето градове по крайбрежието.
Двете автомагистрали Тракия и Хемус, които са в строеж, ще свържат столицата София с Черноморието. Магистрала Черно море, която е в процес на планиране, ще свързва двата големи центъра Варна и Бургас. От Черноморските градове, железопътна връзка имат Варна, Бургас и Поморие, като ЖП линията до Поморие се използва само за товарни превози.
Международните летища Летище Варна и Летище Бургас са главни центрове на въздушния транспорт в региона. По-малки летища съществуват край Балчик и край Приморско.
Регионът е важен център за морски отдих и туризъм. Посещава се основно през летния сезон, както от български, така и от чуждестранни туристи и представлява една от основните туристически дестинации в страната. Преди 1989 г. е познато като „Червената ривиера“ и основния туристически поток е от страните на Социалистическия лагер. След падането на Желязната завеса прякорът му е бил сменен с „Българската ривиера“.
Някои от най-популярни български черноморски курорти са Албена, Ахтопол, Ахелой, Балчик, Дюни, Елените, Златни пясъци, Китен, Лозенец, Несебър, Обзор, Поморие, Приморско, Равда, Свети Влас, Синеморец, Слънчев бряг, Созопол, Царево.
Масовото застрояване с нови хотели и курортни коплекси, започнало в края на 90-те години, става причина за протести от страна на природозащитници.
БМФ, „Океански риболов“
КРЗ “Одесос” - Варна, “Варненска корабостроителница” АД, “Бургаска корабостроителница” АД, “Кораборемонтен завод” - Бургас.
Галерия:
 Крепостта Калиакра |  Паркът в резиденция Евксиноград |  Дворецът в резиденция Евксиноград |  Южен плаж |
 |  Хотел в Равда |  Изглед към Слънчев бряг |  Хотел "Интернационал", Златни пясъци |
 Изглед от Варна |  Иракли, защитена природна територия |  Ботаническата градина в Балчик |
Български защитени черноморски територии са Народен парк "Златни пясъци", Иракли, Паша дере, Ропотамо и др.
Няма коментари:
Публикуване на коментар